Златни думи. Спаси, Господи! Св. ап. Андрее Първозвани, св. Йосифе Исихаст, св. Ефреме Аризонски, св. Порфирие Кавсокаливит, св. Григорие Синаит, препп. Теодосие и Евтимие Търновски, молете Бога за нас! 💓
Човека и идея си няма какви ги дрънка! Битие 49:10 ''Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите''. Не е първосвещеник ама както и да е..... Цар по Христово време е идумеина Ирод Велики, а законодател е Пилат Понтийски който е римлянин. Те имат първосвещенници, че и двама по времето на Иисус Христос! Ама няма кой да чете евангелията, и няма кой да чете Светите Отци! Преди да има книги е имало свитъци. Някои от книгите са били дълги 8 до 10 метра ролки ( навиваш и развиваш). Исая със сигурност е била една от най-дългите. Как по-точно евреите са четяли 7:14 от Свети пророк Исая, на кой точно метър и сантиметър е било? Преди протестантите да разделят книгите на глави и стихове в последните столетия, нищо такова каквото господина говори не е имало. Това са подсказки. Чете се цялата глава от началото на 7 и нататък за да стане ясно пророчеството. Но пророчеството е за цар Ахаз! Дали тогава девица е заченала или "'alma" - млада жена? Има едно нещо което на английски се нарича "pattern"- шаблон/тенденция, като за конкретното пророчество това е двупластово пророчество, и се отнася едновременно за Ахаз и после след време и за Иисус Христос. Ама той горкия не знае. Тя България за това е на това духовно ниво. Човека бил завършил богословие, смятай на какво ги учат в университетите. Спрях да гледм преди да изтече половината от клипа. До края кой знае колко още измишльотини е имало?!
Цитат (58:17-59:06):,,Западната и източната представа за греховността и въобще за грехопадението е донякъде, не донякъде, тя е доста различна. Едната акцентира върху аспекта на етиката при грехопадението. Другата, разбира се, е по-онтологична - онази, която препраща към онези взаимоотношения Бог-човек и към нарушение на възможността на човека да усеща, да има пряка връзка с Бога чрез съответния нус (νοῦς).“ Всъщност няма противоречие между етичната, юридическа представа - отнасящата се до греха като беззаконие и престъпление, вината за греха и наказанието за него, и онтологичната представа. Етичният аспект, свързан с Божието правосъдие също е напълно православен, тъй като неговото отричане е отхвърлено още от св.Ириней Лионски, осъдил учението на гностика Маркион, който, неможейки да приеме едновременното присъствие у Бога на правосъдие и благост, ги противопоставя до степен на дуализъм, при който разделя Бога на два - един правосъден и друг благ. Св.Ириней казва: ,,... 2. И пак, за да отстранят от Отца властта да наказва и съди, считайки че това е нещо недостойно за Бога и мислейки, че изобретили Бог благ, у Когото няма гняв, говорели, че един съди, а друг спасява, неразумно отнемайки у единия и у другия разума и правосъдието. Защото ако съдещият (Бог) заедно с това не е благ, за да може да оказва милост на тези, на които трябва, и да осъжда тези, които е нужно, то той ще се окаже несправедлив и немъдър съдия. От друга страна добрият (Бог), ако е само благ и не изпитва и не преценява тези, на които оказва благост, ще бъде вън от справедливостта и благостта му ще се окаже немощна, защото такава благост, която не се съпровожда от съд, не е спасителна. 3. И тъй, Маркион разделя Бога на две, назовавайки единия благ, а другия съдещ, а така и в единия и в другия унищожава Бога. Защото съдещият, ако заедно с това не е благ, не е Бог, защото не е Бог този, у когото няма благост; и добрият, ако няма правосъдна сила, също както и първият, няма да бъде Бог, тъй като ще е лишен от качество, присъщо на Бога. Как назовават Отца на всичко премъдър, ако не Му приписват способност да съди? Защото ако Той е премъдър, значи може да изпитва и преценява, а на изпитващия принадлежи способност да съди, от нея пък следва правосъдието - да може да съди справедливо. Правосъдието предполага съд. Съдът пък, бидейки извършван с правосъдие, води към премъдростта. Затова Отец трябва с премъдростта Си да превъзхожда всяка човешка и ангелска премъдрост, защото Той е Господ, Праведен Съдия и Повелител на всички. Защото Той е и благ, и милосърден, и търпелив, и спасява, които трябва, и благостта у Него не е лишена от справедливост и премъдростта не се умалява. Защото спасява, които трябва да бъдат спасени и съди тези, които са достойни за съд. И правосъдието не се оказва немилостиво, защото благостта върви по-напред и предшества съда. ...“ (,,Против ересите“, Книга 3, Глава 25). Маркионитите са споменати като еретици и в първото правило на Св.Василий Велики се казва:,,…Когато някой мисли за покаянието различно от ония, които са в църквата, тогава се нарича ерес; ереси са, например: манихейска, валентинианска, маркионитска и на самите пепузиани, понеже тук има явна разлика в самата вяра в Бога…“ 95-то правило на Пето-шестия Вселенски събор (692) казва:…Също така постъпваме и с манихеите, валентиняните и маркионитите и други подобни еретици. Несторияните пък трябва да дават писмено изложение на вярата и да предават на проклятие ереста си и Несторий, Евтихий, Диоскор и Севир и другите началници на такива ереси заедно с едномишлениците им, както и всички гореизброени ереси, и тогава да приемат свето причастие.“
В допълнение, трябва да се каже, че разпространеното днес мнение, че етичното, юридическо разбиране за грехопадението и Изкуплението, е погрешно и започва от Св.Августин, като бива доразвито от Анселм Кентърбърийски, е мнение, възникнало през първата половина на 20-ти век. Ако това твърдение беше вярно, то юридическото разбиране за грехопаднеието и Изкуплението, би било отречено и осъдено от православна страна именно в полемиката със западните християни в периода след отпадането на Рим през 1054 г. Но такова отричане и осъждане няма, което показва, че юридическото разбиране е изначално православно. Св.Патриарх Фотий споменава през 867 г. в енцикликата си до Източните патриарски сред погрешните нововъведения на Римската църквапоста в събота, безбрачието на свешеницитем отричането на миропомазването от свешеници, добавката Филиокве към Символа на вярата. Но не споменава юридическото разбиране за грехопадението и Изкуплението като погрешно учение на Римската църква. Св.Зографски мъченици изпращат писмо император Михаил Палеолог, опитал се да наложи със сила Лионската уния (1274 г.):,,…Но православният народ не приел унията и осъдил императора. Тогава той се опитал да я въведе насилствено и подлагал на смърт всички в столицата, които я осъждали. През 1278 г. издал и указ - унията да се въвежда чрез всякакви насилствени мерки. Въпреки това нито заплахите му, нито насилията му имали успех. Православният народ твърдо държал за светата вяра, а още повече се възпротивили на императора светогорските монаси. Те изпратили послание до него, в което доказвали, че нито претенциите на папата за "главенство", нито поменаването му в църквите, нито извършването на светата Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към Символа на вярата "и от Сина" могат да бъдат допуснати. Молели го да пребъдва в онова учение, което е приел от светите отци на Църквата. …“. Те изброяват фундаменталните отклонения на Римската църква, но не споменават сред отклоненията на Рим юридическото разбиране за първородния грях и Изкуплението. В полемиката между католици и православни по време на Фераро-Флорентийския събор (1439-1444), целящ приемане от страна на православните на уния с Рим, се водят спорове по фундаменталните различия между католици и православни - добавката Филиокве за изхождане на Духа и от Сина, освен от Отца, чистилището, претенцията за главенство на папата над Църквата, причастяването с квасен или безквасен хляб, момента на освещаване на Светите дарове. Но сред нововъведенията на Рим не се споменава за ерес по отношение на разбирането за Изкуплението, не се споменава, че юридическото разбиране за първородния грях и Изкуплението, е погрешно. В писмата си от 1570 г. до лутеранските богослови от Тюбинген патриарх Йеремия от Константинопол (1572-1595 г.) не споменава, особено в коментарите си за Аугсбургското изповядване на вярата, някакво погрешно лутеранско юридическо разбиране за първородния грях и Изкуплението. Константинополският Събор от 1583 г., осъдил нововъденията на Римската Църква, не споменава сред тях юридическото разбиране за първородния грях и Изкуплението. Всеправославният събор в Йерусалим от 1672 г., който осъжда калвинизма и пълната поквара на необновения човек и утвърждава вечното изхождане на Светия Дух само от Отца, също не споменава юридическото разбиране за първородния грях и Изкуплението като погрешно лутеранско разбиране. Енцикликата на Константинополския събор от 1838 г., осъдил нововъведенията на Римската църква, не споменава сред тях юридическото разбиране за грехопадението и Изкулението. Енцикликата на източните патриарси от 1848 г. към папа Пий IX обобщава основните еретически отклонения на папството - Филиокве, папската претенция за първенство над Църквата по юрисдикция, но не споменава сред тях юридическото разбиране на Римската църква за първородния грях и Изкуплението. В посланието на Kонстантинополския патриарх Антим VII от 1895 г. до папа Лъв XIII във връзка с енцицликата на папата ,, “, изброява догматичните отклонения на Римската църква, но сред тях не споменава юридическото разбиране относно грехопадението и Изкуплението: ,,…ако на основание на учението на божествените отци и богосъбраните Вселенски събори, западняците ни докажат, че до IX век Римската църква - тогава още православна - е чела Символа на вярата с прибавката, или е използвала безквасен хляб, или е приемала учението за чистилищния огън, или е употребявала обливане вместо потопяване, е учила за непорочното зачатие на Приснодевата, за светската власт, непогрешимостта и върховенството на римския епископ - ние няма да имаме какво да кажем... Единната света съборна и апостолска Църква на седемте Вселенски събора вярваше и признаваше за догмат съгласно със словата на Евангелието, че Светия дух изхожда от Отца. Но на Запад от IX век започва постепенно да се изкривява свещения Символ на вярата, съставен и утвърден от Вселенските събори, и самоволно започва да се разпространява учението, че Светият Дух изхожда и от Сина. Без съмнения, папа Лъв ХIII добре знае, че православният му предшественик и съименник защитник на истинната вяра, Лъв III, на събора от 809 година отхвърля и осъжда тази незаконна и противна на Евангелието прибавка „и от Сина“. …“ Както е видно от всички горни примери, до двадесетото столетие юридическото разбиране за грехопадението и Изкуплението, никога не е било отхвърляно от православна страна, което означава, ч е е православно.
Свети Иване, Пустиножител, Рилски Чудотвирче - Славо и радосте наша, коленопреклонно те умолявам, моли Христа Бога да се спасят нашите души!!! Умоляваме те, не оставяй чедата си! Повече от всякога имаме нужда от Тебе Св.Йоане-СЛАВО И РАДОСТЕ НАША!!!
Прекрасна лекция! Много полезна! Тъкмо смятах да споделя клипа, но стигнах пак до... Абе, явно на богослова му е по-важно да рути Русия, вместо да хвали Божието име. Пак като не използва името на държавата, ами говори иносказателно добре. Може би са го предопредели да не стане като в един по-преден клип, но нали демократично сърце не трае. Политиката на първо място! Язък!
Моля прочетете книгата на библейският археолог В.Келер,"Библейски събития".Христос не е прикован в краката , както и разбойниците до него. "Седилето" или още т.нар./Рогът на спасение/ е именно това парче дърво поставено под нозете на разпнатите ,за да могат в агонията си да стъпват върху него и така да облекчават тежеста на висящото тяло.Това е и причината да се пречупят с тояги пищялите на разбойниците,но на Иисус не са "пребити",защото Той изглеждал като мъртъв.Тогава войниците пробождат Господ в реброто и веднага изтекло кръв и вода.Защо е така?!Моля четете посоченият автор по-горе.Това показва великото смирение в потвърждение на думите му: " Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.Йоан 10/17.18ст./Ако Христос и разбойниците са приковани с гвоздеи в краката,то се обезсмисля значението на "седилето" и всичко произтичащо от този факт.Благодаря за това споделено видео,от което научих много.Пожелавам на "Просветният Център св. Й.Рилски" , винаги да има много и да са препълнени с вярващи души местата, където се провеждат тези лекции и богослужения.Благодаря и успех в начинанията.
Ох, слушах, слушах и на толкова имплицитна политическа линия в православна беседа отдавна не бях попадал. Нещо друго лошо за Русия имате ли да кажете? Да, емпатираме на Грузия на базата на нашият опит с гръцкото духовенство, от там и на Украйна, която се споменава "мимоходом", разбира се! И да разпознаем нашия общ враг - Русия! Нищо не казва лекторът за това, че Османската империя в онзи период настъпва към Грузия и дори успява да усвои част от нея. Да я ислямизира, дори. Днес тази част се нарича Аджария и една от автономните области в Грузия. Грузински мюсюлмани живеят там, също като нашите "помаци", които са станали насилствено такива "благодарение" на Турция". Русия спира това, вземайки Грузия в нейните предели. Водещият лекцията обаче удобно пропуска този факт, като обаче натъртва, че "за съжаление" Грузия била станала част от Руската империя. Това е националистическата, патриотичната гледната точка, но не и християнска, която би се радвала, че жителите на Грузия са запазили християнското си вероизповедание благодарение на това, че влизат в Руската християнска империя. Русия, която спира ислямизаторската линия на Османската империя. Спира буквално завладяването на цяла Грузия от Турция. Вашият лектор също така удобно забравя да спомене, че грузинското духовенство тогава моли Русия да ги защити и Русия откликва, пращайки войски там. Цялата авантюра с Кавказ е свързан с това дори. Ужасна политика и то навсякъде! Дори и тук! Христос Воскресе!
Моля да забележите, на уважаемия лектор, че дворецът Буколеон се намира на морските стени до "малката Св. София", на бул. Кенеди, а дворецът Влахерна е на другия, северозападен край на Константинопол, най-общо са на майната си един от друг, нищо общо нямат, няколко пъти една и съща грешка повтаря, а го слушат хора!
Благодаря за забележката, абсолютно сте прав, вероятно грешка на езика. В случая, понеже става въпрос за откраднатите светини на Константинопол, Вуколеон въобще не играе роля, най-големите светини са отнесени от Влахерна, от императорския параклис Св. Богородица, а Влахерна е на Златния рог, в близост до Теодосиевите стени.
Слава на Бога за беседите. Трептенето и постоянното фокусиране се премахва като се заключи фокуса на камерата . Като цъкнете на екрана да фокусирате и се появи кръгчето, задръжте, докато се получи едно катинарче.
И аз търсих ПЪРВА част - не намерих ⁉️ Иска ми се да чуя и първа част, преди да напиша конкретните НЕИСТИНИ , който изрича този човек. И моля ако някой знае как се казва човека (който говори) да го напише. Благодаря
По-близки по време от свети Теодосий Търновски исихасти е имало от братството на свети Паисий Величковски в Молдова през 18 в. Българи, които след смъртта на светията се връщат в България и се заселват в Преображенския, Рилския манастир и основават двата скита на Троянския манастир - свети Йоан Кръстител и свети Николай. Техните имена са Зотик (Преображенски манастир), Спиридон (Рилски манастир) и др.
