Аз също харесах „Обичам те, обичам се“. Много полезна. Сбита, кара по същество, не разтяга излишни локуми и дава важна информация на достъпен език, така че да я разбере всеки. И аз мисля, че не би било зле тази книжка да се изучава в училище или поне родителите да я дават на децата си, когато навлязат в света на връзките. Като цяло трябва да има часове по емоционална интелигентност. Така могат да бъдат избегнати толкова много проблеми в обществото, включително войните. Четейки такава литература, осъзнавам, че повечето хора сме зациклили по емоционално развитие на някаква ранна възраст от детството и реагираме супер незряло за много неща.
@@sonriendooo много ми е приятно да срещна хора, които са чели книгата и откриват същото, което и аз. Дано образователната ни система, която от години прескача от реформа в реформа, да помисли за подобен тип часове. Емоционалната интелигентност звучи като клише, което се използва в най-различни направления. А е важно да можем да валидиране и разпознаваме емоциите, чувствата на себе си или човека от другата страна.
Бих добавила,че човек(било то мъж или жена)като вижда и вътрешно има някакво усещане ,че нещата няма да ги бъде навярно с дадения човек,независимо колко много им се иска да се получат нещата,независимо ,че имат чувства и т.н,те трябва просто да си тръгнат или да не започват нещата,а не да тръгнат и идеята,че ще могат да променят някого,че могат да го превъзпитат или да се опитват да ги моделират,че да паснат на тяхната представа за идеалния партньор, или и себе си да убеждават,че той/тя е добър човек,и се държат зле,защото са наранени и аджеба те ще го/я излекуват...Човек ,като срещне ,човека за него,нещата много естествено ще почват да се подреждат.Емили Хенри...човек трябва да не забравя,все пак тя откъде е.Културата там е съвсем различна и за там това не е нещо ненормално и възмутително.В пълното си право ,на самия теб да не ти допада тази част,ама да се надава чак толкова шум за това е някак пресилено.От Емас съм си набелязала освен тази книга,така и една за финансите.Авторът беше немец.Бих ти препоръчала да прочетеш Опасните личности на Джо Наваро.Мисля ,че е ти бъде доста любопитно.Българския потребител е...,ами проявява си типично нашите си дразнещите черти.И аз съм много емоционална.Лесно се дразня и направо запалвам,като видя по-неприятно отношение.Въпреки това се опитвам да се контролирам и да си подбирам внимателно думите,независимо от това колко дадения човек ме е издразнил или разгневил,защото знам че,думите раняват и не искам да минавам една невидима граница(която хората нямат проблем да минават),която ако премина би станало много грозно и ще съжалявам после за което.На този етап ми е по-трудно да не позволявам на дадено отношение,подмятания и т.н. да не ме засегнат по някакъв начин.Опитвам се да го игнорирам това,ама много бързо чашата прелива,защото отвсякъде и постоянно се бълват разни неща и се пропуквам.
Еха, благодаря за този обстоен обзор на видеото!❤ Много ми е мило, че някой ги гледа целите.😃 Когато седна да снимам, обикновено го правя за себе си. И се радвам, че има хора, които все пак се вълнуват. За темата с тревата… крайна съм. Но в последните години съм взела решение да си отстоявам нещата, в които вярвам. Благодаря ти за книжната препоръка. Мисля, че не съм я срещала. Ще погледна. Относно взаимоотношенията - сложно, то ако беше лесно сигурно нямаше да се наричат токсични. Нещо малко от сорта - бий ме, обичам те. За себе си се радвам, че не ми се налага да търся партньор на тази възраст. Животът, ролите и стандартите се променят. Дано децата имат късмет някой ден.
@@veselinaproycheva Хей,недей така!Има хора,които те гледат.Може да не коментират или да са по-обрани,но това не значи,че не са ти изгледали докрай клипа.Аз се разприказвам,когато ми е приятно и се чувствам удобно,а именно такъв е случая в тази малка книжна ниша.За тревата...предпочитам да не се употребява и т.н,но не би ми пречило,ако в някоя книга се спомене.Сложно е,защото примерите ,които гледаме не са много хубави и трудно се излиза от този омагьосан кръг в който постоянно се въртим.Освен това ,което каза другото,което не улеснява положението е времето в което сме .Доста пародоксално е положението.Хем сме близки,хем пък и толкова далечни и самотни.Като цяло на хората ни е трудно на навигираме в тази си действителност,а какво остава за хората,които тепърва ще имат да си блъскат главата в стената/
как же я хочу перечитать все шедевры которые когда-то читал, спасибо вам за вдохновение! ваши влоги вдохновляют на прочтение новых книг как когда-то меня вдохновляла юля литра!
Думите,които каза в последните няколко минути от видеото...благодаря ,че ги каза!Искрените ви реакции на теб и на другите твои книжни дружки са способни да оправят и най-скапаното настроение в което човек се намира в дадения момент.На човек му е просто драго да ви гледа,като показвате искрена детска радост!Радвам се,че книгата е успяла те е докосне толкова дълбоко и също така колко ползотворно ти се е отразило събитието.
@@anniep.8771 понякога се чудя, дали искам да споделям най-искрените си словоизлияния. И ти благодаря за този коментар, защото ако повлияеш положително дори да на един човек, има смисъл. ❤️
Чак се чудя откъде да започна. Излъчваш толкова много емоция, докато говориш за книгата, че няма как да не се заразиш. А включванията с екипа на Сиела, виновниците за това прекрасно книжно тяло, са страхотни! Надявам се това да е един от многото ни съвместни проекти
„ Слънчогледови деца“я заглежда от известно време и именно поради тази причина ми прикова вниманието.В търсене съм на книги в които действието да се развива именно през 90-те години.Намерих няколко(включително и тази).Несъмнено ,някой ден ще се сдобия и с нея.П.С Плашещо е ,че е минало толкова малко време от тези събития.Плашещо е,че въпреки това в наши дни се шари настроения ,които би трябвало да сме преодолели и да не ги повтаряме...
Веси, момичетата са страхотни. Габи е толкова сладичка. Нямам търпение и аз да започна да взимам такъв тип атласи за Дария и Софи. Сега сме още на Пип и Поузи. Изборът ти на книга е чудесен. Преди време Лори беше чела и говорила за романа и още тогава ми направи впечатление. След като и ти му обърна внимание, ще го придвижа по-нагоре в tbr-a. Чудесно представяне. Изчерпателно, предизвика любопитството ми.
@@yulmana Бих искала да отбележа, че вижданията относно представянето могат да бъдат субективни. Възможно е то да не отговаря на твоите очаквания, но за други да бъде напълно подходящо. Всяко представяне носи своята уникална интерпретация, която не винаги може да угодят на всички вкусове, а не е и задължително. Не бих определил видеото на Веси като 'неадекватно'. Може ли да споделиш по-конкретно какво според теб не е достигнало очакванията ти?
@@yulmana Това не отговаря на въпроса ми, щом използваш толкова силна дума за категоризиране на цяло видео. Би следвало да споделиш и кое те кара да използваш точно "неадекватно". Как да стане "адекватно", ако Веси не знае с кое бърка?
Най-приятно ми е четенето с чаша, като съдържанието ѝ зависи от времето, часа и сезона. А иначе, и аз като теб нямам проблем с преповтарянето на неща, които знаем, но може да сме забравили
Българския еквивалент на Yellowface е жаргонната дума“ жълтур“ ...разбираемо е,защо не са решили да използват този вариант.Изпуснали са възможността да сложат малък дневник или тефтер .През тази Алея на книгата,ще се дават луди пари.Аз,естествено почнах от рано да го правя това,разбира се...думи нямам просто.“Библиотерапия” съм си я набелязала и в даден момент би ми се искало да стигна до нея.Казват,че книгите за прозорец към света,но бих добавила,че са прозорец и към душата ти.Още много добре си спомням как една книга от Мопасан ме разтърси меко казано,защото се припознах със главната героиня,което беше много лошо.Направо си виждах миналото,настоящето(към дадения момент) и потенциалното бъдеще.Ориндж,ако продължават така,може да бъдеш сигурна,какво чудо ще падне,като на пазара излезе друга желана книга по този начин.Ще падне голяма борба.P.S Колкото и рядко да е(заради започването на учебната година)се надявам да те виждаме периодично,а не напълно да изчезнеш.
В „Признания" има поставени много проблемни теми, върху които трябва да се замислим в днешно време. Жалко е, че човек бива забелязван с лошите постъпки, а не с добрите си. 😢
И аз нямам дете, може би няма и да имам тази възможност. В същото време имам две котки и куче, спасих си ги и си ги гледам и обичам. Животинката е различно нещо, различна любов и ми става много гадно когато хората започнат да съпоставят животните и децата. Не кучетата са виновни, че не се раждат деца и едното не изключва другото. Искам да имам поне едно дете, искам и кучето ми да го дочака защото е вече възрастно, но уви не всеки има този шанс в живота и се опитвам да се самоутешавам, че дори без шанса да създам и отгледам дете пак мога да бъда добър и стойностен човек...
@@svetoslavadimitrova1354 съжалявам, ако коментара ми Ви е засегнал. Сигурна съм, че много хора в сходната позиция ще се припознаят в думите Ви. Сигурна съм, че сте стойностен човек и без да бъдете майка. Не мисля, че това, което споделих е свързано със стойността на хората. Защото всеки има стойност на тази планета. И щом сме се родили си има причина. По-скоро апелът ми е към младите хора, които умишлено решават да се откажат от тази си роля по една или друга причина. Прекрасно е да си бъдем самодостатъчни, накрая всеки ще си легне сам в гроба. Но много ми се ще по пътя да имаме шанс, желание и успех да създадем живот. Всеки разглежда казуса от собствената си камбанария и това е най-естественото нещо. Пожелавам успех и късмет на всички, които силно искат рожба. Дано Ви се сбъдне!
@@veselinaproycheva И аз се извинявам ако съм прозвучава по-грубо. Просто обичам както децата така и животните и леко ми омръзна от изказвания "мани го това куче, гледай дете", просто едното не изключва другото. Кучето или котето не заместват желанието за дете,нито пак ако има детенце е редно да забравим за пухкавите любимци. Разбирам позицията Ви и я споделям, просто тази съпоставка... Пък и децата обичат животни, кое не си мечтае за четириног приятел 😉 Иначе Вашето представяне на книгата ме убеди окончателно да не ѝ се чудя повече. Винаги ми е драго да гледам видеата Ви 😊
@@svetoslavadimitrova1354 благодаря за милите думи. Нашите деца все още водят борба за куче/коте. Засега имаме само заек. 😃 Някой ден може и да им се сбъдне. Навремето гледахме една сиамка, която беше всичко за мен. Откакто почина не сме си взимали друга. Но за децата с годините бих направила изключение.
Хей! Страшно много ми харесва как всички се фокусираме върху различни аспекти от една и съща книга. Това е магията на съвместните ни четения! ❤️ Много се зарадвах на Габи, че оцени като любима книгата от задължителната литература. Като дете я обичах много (нез шега😁). Много ми харесаха и кадрите от релсите, както и цитатът за учителите. Трябва да си го закача някъде да си го гледам. 😁А относно "трудната тема" - съгласна съм, че човек трябва да може да прави компромис, за да съществува връзката му ( без значение иска или не; може или не да има деца), но само дотогава докато не започне да прави компромис със себе си,личността си, същността си, защото тогава всичко се обезмисля спиред мен. Нямам търпение за следващото съвместно четене!❤️
@@poletnaknijnimechti благодаря ти, Хриси! За компромисите, да. Не е Ок да са на всяка цена. Но е добре да можеш да претегляш и да се замисляш. Като цяло за блус са нужни двама. Или нещо подобно беше. Те трудните теми, за това са трудни. Имат повече от един верен отговор.
@@nasedqnkasmona благодаря ти, Мони! Иначе ми е много трудно да помня, какво съм изпитвала или мислела. Нещата се размиват. Този формат ми е приятен за снимане. 😘
Веси, за момент подскочих, признавам си. 🤣😅 Буквално си помислих: "как е възможно да не хареса Айона". Да, странна птица е, на моменти по-директна отколкото трябва, но според мен тя си има своите причини да се държи така и да е толкова привързана към Лулу. Само нея си има. И е хубаво, че има образ, който да покаже и другата страна - на хората, които не са почувствали необходимостта да имат деца поради една или друга причина. Тя самата се питаше в романа дали това е било правилното решение. Дори вярвам, че съжаляваше. Явно в това съвместно четене децата на почти всички ни са пожелали да се включат. Супер сладко е.
@@stefanivitanova съгласна съм, Стефи! В момента на снимането в началото, наистина не я харесах особено. Беше ми снобарка. Любопитна бях за Еми. Но накрая истински симпатизирах на Марта. Хареса ми, как се развиваха героите. Свалиха си слоевете и ги видяхме, каквито са. Затова всички се влюбихме в тях. Забравих да споделя, че и на мен този цитат с тортата искрено ме кара да се усмихвам. И е много готино, че го сложи в името на видеото. Описва енергията, която носи книгата.
За какъв вид компромис говорим,защото според при мен, не малко хора ,правят компромиси,когато е очевидно,че положението е неспасяемо и виждаме ,че би било по-добре нещата да се прекъснат,но вместо това се правят отчаяни опити да си закърпи положението . Виждаме това до къде води.Да,има екстремни случаи,където за сметка на животните ,децата примерно страдат.Тук в действително се вижда,че в дадения човек има някакъв проблем над който трябва да се работи.Виждам хора,които дават еднакво своята любов към децата си и към животните си. Не третират животните ,като нещо по-долу,което според мен е изключително важно да се възпита в детето,защото виждаме сега как за жалост не някои хора си мислят,не те са най-големите,най-важните,а другото да отива по дяволите.Това чувство за превъзходство ,което наблюдавам в някои хора,ме дразни изключително много.Успяват да балансират нещата.Радвам се да виждам такива хора.За много хора домашните им любимци не са просто някакви са любимци,а в действителност са се превърнали в член от тяхното семейство и ги третират ,както третират всеки друг член от семейството си с любов,внимание,грижи и т.н..За много хора,домашните любимци са им били упора,когато са минавали през ужасни периоди от време,успели се да съградят връзка с тях,докато с други хора не са успели.Те са лекували тяхната самото,били са им техен довереник и т.н.Съгласна съм с теб,че човек не трябва да се отказва от хората и да се опитва да създаде връзка тях.Да,трудно е да намериш човека или човеците,които наистина да те видят,да те разберат ,да те харесват,да те приемат ,да не се опитват да те изменят за да се нагодиш към техните си стадарти и т.н,но това не означава,че човек трябва да се затвори и да отказва от това.Човек не осъзнава колко много губи,избирайки това.Животните дават много,но това не означава,че могат да заменят преживяванията и връзката човек ,която съгражда с други хора.Когато чуя нещо от рода на предпочитам компанията на животните/децата,хем ги разбирам,ем ми става мъчно,защото си давам сметка,тези хора през колко разочорования трябва да са минали,докато най-накрая се затворят.
Да, за жалост познавам и “счупени” хора. Положението наистина изглежда непоправимо. В момента чета “Здравей, красавице”, която се оказа, че засяга темата за тежките травми, трудните избори и какви ли не още ситуации, които могат да ни пречупят. Препоръчвам книгата, ако подобни теми Ви вълнуват.
@@veselinaproycheva На нея попаднах още преди да бъде преведена и бях силно заинтересована от нея.Не си дадох сметка,че от “Хермес”са я превели и приятно се изненадах,след като разбрах за това.Определено в близкото бъдеще ,ще я прочета.В момента имам друг книги с които трябва да се снабдя и прочета.
Ще се включвам, докато гледам видеото ❤. Ще започна оттам, че сме с три котки, които са ни част от семейството и не мога да си представя да сме без тях. Та идеята ми е там, че напълно разбирам Айона и любовта към кучето ѝ, но съм съгласна и с мнението ти за хората, заместващи децата с кучета например. Макар и самата Айона да си "призна", че съжалява донякъде, че няма деца.
@@Letmetellyou знам, че тази тема провокира негативно отношение. Не съм безсърдечен човек и за жалост познавам хора, които искат, но не могат да имат деца. Не казвам, че да не създадеш потомство те прави по-малко стойностен човек. На мен все пак ми се иска тенденцията в България да се промени. И затова изказвам мнението си по въпроса.
Веси и двете сме оценили прятно присъствието на Тюдорите. Уловила си доста проблемни теми и споделяш интересни послания от своя страна. Ох, цитатът/съветът за учителите е уникален и го подчертаваме дебело! Благодаря ти и за финалните кадри, знаем какво е да чакаш влак, особено ако е с голямо закъснение! :D
Веси, напълно разбирам мнението ти в началото на видеото за кучетата и децата. И дори се замислих какъв родител би била Айона. Реално нямам представа кога като година се развива действието със сигорност е 2000-та и някоя година , но предполагам според мен, че дори не са и имали възможност да си осиновят, но и защо на всяка цена трябва да имаш дете , за да си стойностен човек и да оставиш своята следа в света. Дори и в тази художествена измислица, Айона си е изпълнила дълга. И животното е грижа и отговорност, разбира се абсурдно е да сравняваме отглеждането и възпитанието на животно с това на дете. Тя е кариеристка и с това си обяснявам мнението й , за бирените коремчета. 😄 Определено не е съвършена като всеки от нас. Много се кефя на видеа заснети навъна! Браво на Габи за книгите! 💜📖
@@thebookoflora благодаря ти, Лори! То нищо не е на всяка цена, както и да запазя мнението си по тези деликатни теми за мен. Затова ми се прииска, да изразя моята позиция по темата. Света е шарен и всички сме част от него.
Колкото и грубо да прозвучи,но съм на мнение ,че не от всеки човек става родител...някои си дават сметка за това и не го правят(защото просто усещат,че не биха са справили с тази си роля и не искат поради това,така да се получи,че тяхното дете да страда по някакъв начин от това),макар че,всички около тях ги приканват,защото виждат,че са страхотни хора и ,че биха възпитали страхотни деца или пък техния антипод,които не си дават сметка за това ,а и не им пука и резултата виждаме какъв е.Каквото и да правим,трябва да го правим по-осъзнато,а не да се чувстваме притиснати от различни хора и накрая всички да страдат и да се създаде неприятна среда за живот.Има хора,които го имат това усещане и въпреки всичките си притеснения искат да станат родители,защото знаят че ще обичат и адекватно грижат за детето,,но уви поради медицински не могат да имат.В такъв случай те избират да се занимават с такива професии с които да имат възможността да бъдат от помощ на децата и да влязат в тази роля малко или много.Отделно осиновяването също е опция,макар че е трудно ,ако си сам човек примерно да те одобрят.На мен ми е терсене,като виждам някои хора,които казват,че предпочитат децатата с години да си чакат някой да ги осинови,а не да ги осинови даден тип човек поради тъпи причини.Не е тайна ,какво се случва по тези места,ама не им пука....противно ми е това.Иска ми се всяко дете да си намери дом в който ще бъде обичано и обгрижвано,ама...за жалост те в много разговори биват напълно забравяни и някак си стоят в сянка.
@@veselinaproycheva Хубаво е,че споделяш мнението си по дадените въпроси,а не се свениш да го правиш ,поради някаква причина.Получава се дискусия ,а това е винаги добре дошло.
@@anniep.8771 всеки си има истини. И понякога имам нужда да дам гласност и на моята. А ако някой я разпознае като своя, щастлива съм да чуя, че има себеподобни. 😃 Ако не, свикнала съм. 👌🏻 Светът е по-голям, отколкото понякога мога да приема и разбера.
Гледам, гледам 😄 . Много има какво да се види в и около Троян. Гледай колко хубаво е да снимаш такива влогве. Пожелавам ти повече пътувания, за да има какво да ни покажеш.
В Чифлика не съм ходила от дете... В този район си прекарвах летата (предвид родния ми град). Точно вчера си поръчах подобен статив, дано ми е удобен 😅. Обожавам дневни влогове! Супер се е получил, Веси! А знаеш ли дали торбичката може да се намери някъде и сега?❤
За торбичката, преди доста години съм я взимала. И не съм я срещала в България. Благодаря ти за милото включване! Тези евтинки стативи са истински находки. 👌🏻
Веси, толкова много ми въздейства видеото ти- музиката, цитатите, морето, уникално! И да, пропуснах и аз да кажа колко симпатични бяха закачките с презимето на Роман от страна на Айрис. Благодаря ти! 💗
Кадрите на морето с шума от водата бяха много уютни :) За идеализацията на Роман и аз споделям мнението на Стефи, че реално само ще ме отдалечи от самия герой.
Прекрасен влог, Веси. И аз обожавам цитати. Този за бронята ми е един от най-любимите от тази книга. Радвам се много, че и ти симпатизираш на Роман и много добре се обоснова защо. Напълно споделям мнението ти.❤
Веси, много ми хареса вметката, която направи за стереотипите относно мъжете и жените. Както и това за идеализацията на Роман, защо според теб, това е хубаво. ❤ Замислих се и съм склонна да се съглася, въпреки че за мен прекалената идеализация на персонажа го прави по-далечен. Страхотно морско усещане ми донесе твоя влог. Чудесно е, че книгата те е докоснала. ❤
И при мен морското четене не се случваше много-много. Много ми харесаха моментите, които избра да ни прочетеш 📖. Усещаше се чувството, което са ти донесли, и успя да ни го предадеш 😊.
Веси и аз имам по-голяма сестра и определено третата история ме развълнува най-много! Много приятно видео, благодаря ти! Ще очаквам с интерес следващите ти видеа! 😍
