ЖУЛИЕТА Жулиета, Жулиета… Ти, душа прекрасна, клета. Амбициозна, ранобудна, работлива и добра. Тъй внезапно как ти хрумна (ужким вкъщи си най-умна!) да оставиш наше село? Да заминеш за града! Моя малка Жулиета, днес ядат ми се кюфтета. Изпържи ми ги с лъжица едра, селска лютеница. Жулиета, мила моя, стига с тази параноя. Аз оставам тук, на село. Твой. Махленският Ромео. Жулиета е различна. Тя е много романтична. Знам, че всичките момчета зяпат нейните крака. Жулиета готви вкусно. Шие и тъче изкусно. Мойта прелест Жулиета ще замине за града. Тук Ромео. Телеграма. Скъпа моя, в тази драма аз отказвам да участвам, ала кой ще ме спаси? Трябва някой да ни храни и кокошките да брани от стръвници, невестулки и от лакоми очи. Жулиета, мила моя, покажи ми кой е тоя, дето толкоз те прилъгва в оня пуст - проклети град. Знам, че искаш да се учиш и в живота да сполучиш, ама тъй като си тръгваш само ще умра от глад! Мойта прелест, Жулиета, влезе в университета. Медицина е приета и ще стане мед. сестра. Сякаш тук не съществуват баби дето ни лекуват - баят, пеят и врачуват и не взимат йок пара. Байте баби, грей ни Слънчо, ще живееме на зрънчо и на русенско варено, и на телешки пастет. И макар без Жулиета ще си гледам аз прасета. Сам самичък на земята… с минималната заплата… с помощи от общината… в селска къща без клозет.
МОЯТА КИТАРА Моята китара всяко соло ще изкара, всеки ритъм, всеки такт, всеки музикален факт, всеки звън, всеки стон, всеки музикален тон, всеки глас, всяка рима, всяка страст неизразима. Моята китара, тя на всичко ме научи. Най-напред, че в музиката може всичко да се случи. Може студ, може пламък, може радост и тъга, може дъх, може глас, може всичко на света. Моята китара, нека само да пресметна, във китарени години тя не е непълнолетна. Рафинирана, изискана, разбираща, подвластна на моите желания - тя просто е прекрасна. Моята китара не е стара, но е точна. Не е истинска жена и затова е непорочна. Тя е нежна, тя е мила, тя въобще не ми се кара. Срам не чувства да признае, че е моя, моя, моята китара… Моята китара, боже, колко я обичам. Ако нямам я не зная на какво ще заприличам. Тя е моето момиче, аз съм нейното момче. Дава ми шестте си струни, аз и давам две ръце. Тя е с мен и за мен. Често ме превъзпитава. Съберем ли се двама бързо се преобразявам. Всеки друг казва тук: “Щом запееш си различен”. Всеки звън става сън, просто много я обичам.
ELIZA LEE Oh, we're outward bound for the West Street Pier, Ho-way, ho, are you 'most done? With Galway Shale and Liverpool beer. Clear away the track an' let the bullgine run! Timme, hey rig-a-jig in a jaunting gun, Ho-way,ho, are you 'most done? With Liza Lee all on my knee, Clear away the track an' let the bulgine run! Oh! The Margaret Evans of the Blue Star Line, Ho-way,ho, are you 'most done? She's never a day behind her time! Clear away the track an' let the bulgine run! Timme, hey rig-a-jig in a jaunting gun, Ho-way, ho, are you 'most done? With Liza Lee all on my knee, Clear away the track an' let the bulgine run! Ah, and when we're out in New York Town, Ho-way, ho, are you 'most done? We'll swing those Bowery girls around! Clear away the track an' let the bulgine run! Timme, hey rig-a-jig in a jaunting gun, Ho-way, ho, are you 'most done? With Liza Lee all on my knee, Clear away the track an' let the bulgine run! Oh, and when we're back in Liverpool town, Ho-way, ho, are you 'most done? I'll get ya all whiskeys around! Clear away the track an' let the bulgine run! Timme, hey rig-a-jig in a jaunting gun, Ho-way, ho, are you 'most done? With Liza Lee all on my knee, Clear away the track an' let the bulgine run!
Ветровете на Август/AUGUST WINDS Когато дойде август, рибарите отплават от града. Със поглед ги изпращам аз, ще дойде есента. Нощта ги дърпа в късен час, под лятната луна. И никой друг не знае, че ги гледам тук. И аз сама не знам защо, но трогва ме това. Промяната към нов сезон ме среща на брега. Ако сега ме питат, отвръщам, ала знам, че е лъжа. Кога, не знам, ще разбера причината защо броя, лодките поели към брега. Лодките поели към брега
Santiana Oh, Santiana gained the day Away Santiana Now pull the yan up the west they say Along the plains of Mexico Well, heave her up and away we'll go Away Santiana Heave her up and away we'll go Along the plains of Mexico She's a fast clipper ship and a bully good crew Away Santiana And an old salty Yank for a captain too Along the plains of Mexico Well, heave her up and away we'll go Away Santiana Heave her up and away we'll go Along the plains of Mexico Santiana fought for gold Away Santiana Around Cape Horn through the ice and snow Along the plains of Mexico Well, heave her up and away we'll go Away Santiana Heave her up and away we'll go Along the plains of Mexico 'Twas on the field of Molly-Del-Rey Away Santiana Well, both his legs got blown away Along the plains of Mexico Well, heave her up and away we'll go Away Santiana Heave her up and away we'll go Along the plains of Mexico It was a fierce and bitter strife Away Santiana The general Taylor took his life Along the plains of Mexico Well, heave her up and away we'll go Away Santiana Heave her up and away we'll go Along the plains of Mexico Santiana, now we mourn Away Santiana We left him buried off Cape Horn Along the plains of Mexico
Wellerman There once was a ship that put to sea The name of the ship was the Billy O' Tea The winds blew up, her bow dipped down Oh blow, my bully boys, blow (huh) Soon may the Wellerman come To bring us sugar and tea and rum One day, when the tonguing is done We'll take our leave and go She had not been two weeks from shore When down on her a right whale bore The captain called all hands and swore He'd take that whale in tow (huh) Soon may the Wellerman come To bring us sugar and tea and rum One day, when the tonguing is done We'll take our leave and go Before the boat had hit the water The whale's tail came up and caught her All hands to the side, harpooned and fought her When she dived down low (huh) Soon may the Wellerman come To bring us sugar and tea and rum One day, when the tonguing is done We'll take our leave and go No line was cut, no whale was freed The captain's mind was not of greed And he belonged to the Whaleman's creed She took that ship in tow (huh) Soon may the Wellerman come To bring us sugar and tea and rum One day, when the tonguing is done We'll take our leave and go For forty days or even more The line went slack then tight once more All boats were lost, there were only four But still that whale did go (huh) Soon may the Wellerman come To bring us sugar and tea and rum One day, when the tonguing is done We'll take our leave and go As far as I've heard, the fight's still on The line's not cut, and the whale's not gone The Wellerman makes his regular call To encourage the captain, crew and all (huh) Soon may the Wellerman come To bring us sugar and tea and rum One day, when the tonguing is done We'll take our leave and go
