Ти си мойта самодива,сякаш острова пред мен. Спомени за тебе крия,с тях преспи ме най-напред! Ти си мойта самодива,като ангел окрилен. Думай ми и ме приспивай,прошка дай в съня поне... Ноща ще е чиста и листа празен пред мен, небосвода шепти ми от близко, припомня ми всеки забравен момент. А звездите на тебе приличат и душата ми галят съвсем, твоя образ ме кара да пиша,косите ти виждам във сън потопен... Нека само да не се събудя,нека бляна ми да ме запази чист. И духа да не изгубя,пусни ме в твоя рай да бъда жив! Давай с погледа си ме лекувай,с пари сребърни сълзиш и в съня ми приеми ме,спасение ми дай в ума мъглив... Поведи ме,избави меее... Поведи ме,избави мее..месечина ти бъди, пътя ми огрей и ме води. Ти си мойта самодива,сякаш острова пред мен. Спомени за тебе крия,с тях преспи ме най-напред! Ти си мойта самодива,като ангел окрилен. Думай ми и ме приспивай,прошка дай в съня поне...еее...еее. Няма нищо,знам картината е бистра. Очи затварям само да си ми наблизко, тая нощ да няма край друго не искам... Дай ми знак!Дай ми сили, в тоя мрак стопли ме ! Превърни се във мисъл и покажи ми, разведи ме в ума ми,упъти ме.. Дай ми знак !Дай ми сили, в тоя мрак стопли ме ! Полети като птица и покажи ми, пътя ми ,напред води ме... Ти си мойта самодива,сякаш острова пред мен. Спомени за тебе крия,с тях преспи ме най-напред! Ти си мойта самодива,като ангел окрилен. Думай ми и ме приспивай,прошка дай в съня поне...
