Бесило, разстрел, клада.... за всички до един! Мислех го преди 10 години, мисля го сега, ще го мисля и след 10 години, ако искаме промени, трябват крайности и пълен рестарт!
Деградация пълна/ Сцената ни почна да потъва/ ..нищо не мърда/ Гадния Атила ли да върна/Бях на 19 като почнах да ги храня и да давам блюдата от дяволското ми меню/ Още от дебюта ми, 2005та по пътя ми,ледени кубове вадех и правех си иглу/ Да мога да остана студен към рап жалък/Не давам надежди,не правя подарък, паляк, бъди поне готов да вземеш капка ъкъл/ Иначе в самосвал - море от чакъл/ ..Станах на 1000 години и пак се паля,вместо да жаля,напълнил съм им ваната с Напалм/ Стъпвам на сцената и коляно в корема ти, ъ - стягам ти гушата с тениската Keep Calm/ Студен съм на копеле,пикая градушки - знам, бг рапа е гърбушкото от Нотърдам/Бавноразвиващ се,но с добри намерения/Но когато си и глух - даже те нямат значение/ Послушай камбаните Да не се набиеш на шамарите Лягате и младите и старите Лигавите ли се на сцената ще ви запалиме/ Имам етика работна - пиша рекорда/ малки букви хелветика - 2 билборда/ Не ходя за риба, беся рапъри на корда/ Еко лов - мятам ги пак зад борда/ Нямаш сила молиш се да чуеш гонга/ няма правила,като нощна гонка/ Атила неуморен като нова Хонда/ Дебна във джунглата - А-на-кон-да../ ..почне ли да язди вожда,нека да се пази,този който много мрази да се замрази/ Даже на годините ми не подхожда ,но наложи ли се,злобата ти ще гася с бензин/ Даже не си ми син,а прав внук/ Идвам от земята заледена Нанук/ Зъзнеш, искаш да избягаш на юг/Йомрук лети към теб от моя ямурлук/бам/Падаш назад,уста кърви,очи,зъби - колко точно са останали/ Брой/Ама,нали Орлин,не пие вече, медитира по два часа човече..Стой стой стой/ Нека поясня за неразбралите/ Хич не обичаме скандалите,мъжагите недейте да се палите за глупости и няма ви обърнем нагоре със сандалите/ Бахти здравите/ Пияни сте силни/ Утре главата ти сцепва будилник/ Сметки и да плащаш и всякакви филми/ шумен купон - тих хладилник/ ..но всеки се кефи/ Кухненска смърт - обесен на спагети/ Няма телешко ,отдавна мерките взети, Атила го мразят само мъртви поети/ Имал съм влечения към дявола и бога/ Най-доброто лечение е най-силната отрова/ Как да не им взема всичко когато мога/ Като видя микрофон съм нацисит в синагога/ Нулево търпение към нулеви умения/ Опулено ме гледате,но има ли значение/ Как да ги вкарам във кома имам на ум/ Удар по главата с двата тома Тютюн/ Припев Летвата е ниско толко много като светкавица минавам ти си под дървото колко толко тука няма споко споко под идиотката ми мозъка на Mojo Jojo Който нуждае се от кондоми щото разсъждава болно и невъзможно злобно Още много ти остава до нивото, което гониш ама тука не те виждаме изобщо ковро! Плюс тва, ние сме проблеми в системата карам ги да режат вени кат‘ емота. Аз съм шампион, на писта със пети час правя rec-орди това ми е професията. Седи са Лицата им бледи са от тая безредица колана десети дан кара демона в демота да трепери там и да не влиза в официален трак с тези два индивида, инвалидна им е сесията не са дораснали за нас дори със Nesquickа, а не пропускат да плюскат закуска, изпускам си нервит от десетия етаж чуя ли мненията на некви типове / коит си мислят, че ше им търпиме сеирите дори момент. Ебали сме ви майките на всичките, а ударят ли камбаните убиваме.
От години не минава болката в тоя кръст. По-млади няма да станем, ни по-високи на ръст, но можем да помогнем за нечия бъркотия, ако спрем да хленчим, че не живеем в цветна магия!
Майка ми погреба много хора Не мисля, че успях да съм упора Татко, баба, дядо, брат си, леля Вася чудел съм се как ли го понася Как не изпадна в забрава? Дребна жена, направена от стомана Искам всички да знаят, че ѝ се възхищавам Сред вълните днес за нея обещавам да съм камък Татко ми почина, аз се сринах Взех си цигари от магазина и застинах Една по една ги убивах, тате го убиха Дим и сълзи на роднини, пф к'во разбират Моята болка, моята мъка, да Великият егоист, дете А наш'те бяха заедно от близо половин век Колко сол изяли, чували колкото в Солт Лейк Даже и не мога да осмисля Черната дупка родена от липсата И как се надигаш обрантно, мамо И вярваш в живота и смисъла Тази загуба за малко не ни уби Спаси ни ти, Таня Не разреши нищо да ни разруши Мамо, ти си титана Научи ме да падам и как винаги да ставам Всеки ден е нов живот, всеки ден е подарък Всеки има рана и за още време проси Не е важно колко взимаш, а колко можеш да носиш Болки, раздяла, седим на дивана Портрета на татко ми гледаме Кафето изпихме без захар, сметана Горчиво, но т'ва е да живееме Живееме един път, не, живеем всеки ден, веднъж умираме (х2) Ако съм жив, дали наистина живея? Колко горя, дали пък не тлея? Събирай живот, не го пилей Носи го и пази го вятър да не го отвее Живееме един път, не, живеем всеки ден, веднъж умираме (х2) Ако съм жив, дали наистина живея? Колко горя, дали пък не тлея? Не спирай, времето те носи, не те пилее Времето те носи, имаш криле Липсата.. блъска те някак изведнъж След като плисва пороят, остава във въздуха тежък дъх на дъжд Мирисът, споменът водят и няма как волята да се опре Сещаш се как сте се смяли и как той седеше до теб от хлапе, разперил криле А сега ако те гледа тайно там отгоре От това, което правиш, дали е доволен? Изгревът и залезът магия ли са всеки път Или си в плен на парализа от скръб? Текат си реки от сълзи, очите наводнени толкова нощи Споменът в нас буди спомени и още един вътре в спомена, живи матрьошки Слънчева сутрин рано, майка ми чисти прашасали книги Как си мамо? Вземи прочети ги, ми казва, баща ти в тях да видиш Реди ги една по една по конец, знае точно къде да ги сложи Маха прахта от скръбта Боец ли се ражда човек или става, когато се наложи? Гложди ме мисъл с години Когато той замина, аз бях смазан Сега че ме гледа и иска да гоня мечтите, постоянно си представям Фантазия, знам е, признавам Но ми дава нови сили неотменно Всеки ден е нов живот и ако всичко беше вечно, нищо нямаше да бъде ценно Живееме един път, не, живеем всеки ден, веднъж умираме (х2) Ако съм жив, дали наистина живея? Колко горя, дали пък не тлея? Събирай живот, не го пилей Носи го и пази го вятър да не го отвее Живееме един път, не, живеем всеки ден, веднъж умираме (х2) Ако съм жив, дали наистина живея? Колко горя, дали пък не тлея? Не спирай, времето те носи, не те пилее Времето те носи, имаш криле
"Евала" е чужда дума, която тук изписваме така за по-кратко и която по принцип се изписва като "Ейвалах" (eyvallah). Буквалното значение е "да живее Алах", а мюсюлманите го употребяват, за да изкажат възклицание, поздравление и нещо като "браво" ЧРЕЗ/ПРЕЗ името на СВОЯ бог "Алах". То самото име "Алах" си го има в думата... eyvallah = евала = да живее Алах Българите, повтарят думата от незнание, а ако им се разясни, какво е значението, може би сами ще се сетят (поне по-умните и отговорни), че няма да е удачно да го ползват, особено ако са християни... Ако сте мюсюлмани е нормално и логично да го ползвате. Българската дума за такова възклицание е "Хвала"!
