Makedonska i kosovska muzika me nose u nebo. Ja sam Hrvat, ali sve vise saznajem da smo svi Srbi i da su neprijatelji pocepali veliki srpski narod i nazvali ka Slovenima. Englezi, Grci, Bugari, Šiptari, Turci su nam svima uneli razdor da se biju Rusi sa Ukrajincima i sl.
Надписите са на български за македонските БЪЛГАРИ. Книгата „Светът за македонските българи“ се базира изцяло на публикации в Европа и Америка. Читателят ще види сканирани съобщения и репортажи, анализи и илюстрации от английските Graphic, Illustrated London News, Black&White, Sphere; американските Harpers Weekley, Christian Herald; френските Le Monde Illustre, Pelerin, La Vie Illustee; италианските Illustrazionne Italiana, Tribuna Illustrata, Domenica del Corriere; германските Illustrirte Zeitung, Gartenlaube. През цялата 1903 г. - преди, по време и след Илинденско-Преображенското въстание - репортажите и анализите на водещите новинарски списания на английски, френски, немски, италиански информират за въстанието на македонските българи и техните страдания след неговото потушаване. ➡ Ето какво пише в анализа си англичанинът Брайлсфорд, който публикува книга и етнографска карта на Македония: „Беше 1893 г., когато група влиятелни македонски българи се събраха в една къща в Ресен и основаха „Вътрешна организация“. Двама от тях още са водачи на движението - Дамян Груев, учител в Солун, който изостави сигурна кариера и добър доход, за да стане конспиратор и нелегален, и Христо Татарчев, преди доктор в Солун, чиито изискани маниери и светски познания го направиха дипломата на комитета, изпратен да ръководи дейността му от София… Моментът, за който българското население се подготвяше от десет години, дойде по време на празника на пророк Илия - неделната вечер на 2 август 1903 г… Македонските българи, макар и да са достигнали нормите на моралността и цивилизацията, не трябва да бъдат съдени по тях, а по техния кураж и тяхната решимост да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна борба те са заслужили нашите симпатии“. ➡ Кратка и ясна е оценката на шведския писател и преводач Алфред Йенсен: „Македонските българи - народът, с който най-много имах досег по време на моето пътуване - ми направиха добро впечатление. Те говорят на западнобългарски диалект“. ➡ Ето какво пише и Артър Смит (американски кореспондент): „По това време в Македония се вихреха три бунта срещу турците - български, гръцки и сръбски. От тях българският бунт беше най-важен и бе най-познат на света. Това не е нещо учудващо, защото българите несъмнено съставляват мнозинството на македонското население… Изначално трябва да се запомни, че няма специфичен македонски народ… Македонският българин е същият като българина в самата България“. *** Македония иска да отхвърли Османското иго. Днешните македонци принадлежат към множество различни народности. Сред тях има гърци, турци, румънци, албанци, българи, сърби. Най-вече българи. И именно те в сегашното движение представляват македонския елемент. La Macédoine veut secouer le joug ottoman. Les Macédoniens d’aujourd’hui appartiennent à nombre de races. Il y a des Grecs, des Turcs, des Roumains, des Albanais, des Bulgares, des Serbes. Bulgares surtout. Et ce sont eux qui, dans le mouvement actuel, représentent l’élément macédonien. NATIONAL ILLUSTRÉ, 1903 *** Македонското въстание, така дълго подготвяно от агитаторите, най-после е в пълен разгар. Само българите от областа са въстанали; гърците са пасивни, а албанците - активни на страната на турците. The Macedonian revolt, so long worked up by the agitators, is at last in full swing. It is only the Bulgarians in the province who have risen; the Greeks are passively and the Albanians actively on the Turkish side. THE SPHERE, 1903 *** Битолският вилает се превърна в център на въстаническото движение и сега там са съсредоточени повече от където и да е другаде онези български чети, които бродят от живописното Островско езеро до Шар планина. Il vilayet di Monastir diventò il centro del movimento insurrezionale, e ivi più che altrove vi sono ora concentrate le bande, quelle bande bulgare che scorazzano dal pittoresco lago di Ostrovo fino al Tchar-Dag. L`ILLUSTRAZIONE ITALIANA, 1903 *** Не е изключено въстанието да обхване цялото българско население на Македония. On pense que l’insurrection serait bien près alors de comprendre toute la population bulgare de la Macédoine. L`ILLUTRATION, 1903 *** Македонските българи трябва да бъдат оценявани по техния кураж и тяхната решеност да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна борба те са заслужили нашите симпатии. The Bulgarians of Macedonia are to be judged by their courage and their determination in striving for better things. The history of their ten years` struggle is their title to our sympathy. MACEDONIA ITS RACES AND THEIR FUTURE, 1906 iztok-zapad.eu/memoari-i-doku...
Текст: И таму е мојата родина далеку Македонија, јас сакам таму да загинам а ти ме заб'рави за век. И таму е мојта мајка и таму има божји свет јас сакам таму да загинам ти ме заборави за век. Не плачи мила мајко не рони солзи крвави, ако Христо Узунов падна на врагот жив се не даде. Сестрите нема да ми идат на мојот гроб осамотен и мајка нема да ми идат да леит солзи за мене. Не жали мила моја родино и сите ви другари мој, ако Христо Узунов падна на врагот жив се не даде.
Ај што ми е чудо, чудо ми станало в Битолски вилает мајко, Прилепска наија, в Битолски вилает мајко, Прилепска наија. Прилепска наија, Крушевскана страна, Крушевскана страна мајко, в село Ракитница, Крушевскана страна мајко, в село Ракитница. Ајде седум души, сè млади комити, по села да одат мајко, пушки да разделат, пушки да разделат мајко, раја да покренат. Ајде ферман дојде, ферман од Султанот: - Живи да се предадеме, в Битола да одеме, живи да се предадеме, в Битола да одеме. Ајде одговараат седумте комити: - Ние не сме жени, џанам, да се предадеме, туку сме си млади момци, сè одбор јунаци!
ТЕКСТ НА ПЕСНАТА - Ќе те прашам, бабо мори право да ми кажеш, право да ми кажеш, бабо, немој да ме лажеш: кој војводи беа, бабо, кој комити беа? - Дал ме питаш, аго море, право ќе ти кажам право ќе ти кажам, аго, нема да те лажам. Ни војводи беа, аго ни комити беа, туку ми се, аго море пусти апсанџии аго, од пуста Битола. Тој напреде што беше, аго Ничо Каранџулов, и по него аго, море Димко Миновото, и по него беше, аго, Даме Аџикочо, и по него беше, аго, Петре Маковчето... Леб јадеа, аго море, писмо му пристигна од нивен началник: тамо да одаја аго, пушки да земаја, аго, пушки да земаја, аго, пушки манлихерки...
NEMA POLOSHO OD DOMASNI PREDAVNICI.DA DADE GOSPOD I CRNA ZEMJA DA NEJKE DA GI PRIMI.VECNA MAKEDONIJA.SMRT ILI SLOBODA ZA NASA MAKEDONIJA .SKORO KE PADNE OVOJ TIRAN
Оваја убава Музичка изведба е уште еден од многуте Македонски аманети што ке го пренесуваме со векови од колено на колено кон нашите Македонски поколенија во Вардарска, Егејска, Пиринска, Мала Преспа со Брдо и на секаде во светот кај нас МАКЕДОНЦИТЕ. * Да сте благословени мој народе Македонски. МАКЕДОНИЈА вечна и обединета❤️🇲🇰👌
Вечна им слава на хероите за Крушевската Република,Крушево и Македонија на Македонска територија и на хероите за Хајронејската Република,Хајронеја и Грција на Грчка територија
