Osim neregularnog produžetka utakmice zanimljivo je da je Olimpija zbog crvenog kartona dugo igrala sa deset igrača. Hajduk je te godine u direktnom srazu pobijedio Partizana u Beogradu 1:6 i iz toga jasno da je bio bolji, a Maksimovićevo suđenje u Ljubljani samo je bila krajnja i svima vidljiva slika neregularnosti koja se protezala kroz cijelo natjecanje.
„ Операција халијард" се одвија у мају 1944. године, док нас „ савезници", Енглези (наравно и под обавезно) и Американци засипају бомбама, град по град! Више погинуло Срба од „ савезничког", него од немачког бомбардовања!!! „Честитали" нам Васкрс! Еееее.... глупи Срби, памети ни до данас!
Из "Войната са завръща" от Анри Пози. ".........................Г-н Николич продължи. - Представете си четиринадесет от приятелите на Мина дошли ергени в Кратово, не намират жени да се оженят. При все това жени не липсваха, вследствие на факта, че половината от мъжете бяха забягнали или лежаха в затворите, но никоя не искаше сърбин. А! Това не трая дълго. Една неделя Мина събра жените от градчето и каза на приятелите си да избират. Те взеха 11 жени, чиито съпрузи бяха минали в България. Жените крещят, че са вече омъжени. Аз разтрогвам брака ви! - каза Мина. Въпреки това те отказват, а също отказаха и трите млади момичета, които бяха избрани. Тогава Мина ги привърза за масите, четиринадесетте, и те бяха бити от мъжете, които трябваше да станат техни съпрузи, докато загубиха сили да викат. После Мина ги предупреди, че ще повтори същото следваща неделя, и после всяка следваща неделя, докато е нужно. … И това се повтори три последователни недели пред очите на цялото градче, докато казаха “да”. Мина повика един поп от Стара Сърбия и венчаха ония, които Мина в името на краля бе развел, а другите - веднага след това. Като свадбен подарък всеки съпруг отнесе в къщи тоягите, с които току-що бяха си служили. Всичките имаха деца. Една от разведените има две наведнъж! Аз нямах време да отида да видя поручик Мина и съжалявам за това. но често след тая юлска вечер, когато добрият г-н Николич във Велес ми разказа историята за женитбите в Кратово, аз си мислех за радостта, която са изпитали, след като са научили единадесетте прокудени там, в България. Изразих на Йованович възторга си от поручик Мина и съжаленията, че неговият пример не се следва масово. - Но следва се! - ми възрази представителят на Прес-бюрото - Нашите свещеници не се колебаят да венчаят веднага един военен или чиновник, който желае да се ожени за съпругата на някой забягнал. Само в Скопие и околностите му мога да наброя повече от 20 примера. - Трябва ли жената да даде съгласието си? - Слава богу - ми отговори Йованович, смеейки се - в Южна Сърбия не ни липсват орехови дървета, които правят да омекне и най-упоритата жена. В повечето случай, обаче, те самите схващат задълженията си. И родените от тия бракове деца, чудно нещо, са почти винаги момчета, сърби сто на сто. "
Из книгата "Войната се завръща" от 1934 год. на Анри Пози. ""••• Аз видях следното: В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им. “Мръсен българин! Македонски свиня! Аз ще те науча сръбски!” Запасният поручик, който ме придружаваше - един хърватин от Загреб, с когото се запознах идвайки от Белград - ми каза: “И това, което тия хора правят тук, ще искат да върнат у нас. Това са демони - не хора!” "...............Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени. В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата “Св. Димитър”. - Какво ги направихте? - попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това. - Хвърлиха ги във Вардара - ми отговори. Във Велес българските офицери, загинали при последните сражения по време на френско-сръбската офанзива през септември 1918 г., били погребани в старата църква “Св. Панталеймон”. Те били изровени от сърбите и остатъците им хвърлени за градските нечистотии. Видях известни гробища - в Щип, Градско, Куманово, Скопие, Радовист, Криволак, Велес, Кратово, Охрид - където всички надгробни паметници бяха разрушени, имената и надписите на български език изличени с удари на чук, църквите разрушени, надгробните плочи махнати и изпочупени. Тия места за покой приличат на развалини. Независимо от почитта, която във всички цивилизовани страни се отдава на мъртвите, тези гробища бяха покровителствани също и от договорите. Предпочитам да не говоря за състоянието, в което са военните гробища, малките островчета с гробове, срещани по протежение на пътя, който са следвали при отстъплението българските армии, капитулирали при Скопие. Има извършени кощунства, които отвращават! " ......................
Владо Черноземски уби Александър първи Караджорджевич и заради сръбския терор над българите във Вардарска бановина. Анрѝ Позѝ[ е френски политик, дипломат и публицист. Дълги години работи за френските и английските тайни служби на Балканите и в Източна Европа. В книгата си от 1934 г. „Войната се завръща Анри Пози описва сръбските издевателства над мирното българско население във Вардарска бановина, Южна Сърбия. Също и за сръбската пропаганда сред хърватите и бошняците в Кралска Югославия. Неговият труд е забраняван в Югославия и Гърция, а Върховният съд в Белград го осъжда на 20 години затвор заради разкритията по отношение на начина, по който са третирани българите и хърватите в пределите на кралството. Анри Пози Из “Войната се завръща“ 1934. ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-hRaCHUREMCk.html аудио книга ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-yCmF5O2eekk.html част 1/5 ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-yCmF5O2eekk.html&t=3906s част2/5 ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-giuqh_6VXTs.html част3/5 ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-8b9Yp9M3sac.html част4/5 ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-Md_TX1mOuZ8.html част 5/5 ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-u_1Judm2zog.html Из "Войната се завръща" В ДОЛИНАТА НА ВАРДАР............... В жилището, където влязох малко по-късно, при идването ми майката бдеше над едно момиченце на 10-12 години. Преди два дни, заловено ненадейно да говори български с една от другарките си, детето било силно бито до кръв. Неговият кръст и бедра бяха само рани. То едва се движеше и пищеше от болки, когато се опитваше да върви. Беше обаче предупредено, че ако отсъства от училище, или отидеше със закъснение, изправителната мярка ще бъде подновена. “Употребявате ли телесно наказание във вашите училища?” - попитах същата вечер Йованович, в чиято компания и на още шестима негови приятели, между които един редактор на “Време” от Белград, привършвах вечерта в “Голямото кафе”. “Никога” ми отговори той. “За германци ли ни вземате “Господине” ми беше казал бащата на малката ранена, “Вие видяхте как се отнасят с нашите деца. Това, което правят с децата, го правят с всички. Една македонка, която влиза в полицейското бюро или жандармерията я посрещат, като проститутка; един търговец - македонец, който дава на кредит на сръбски чиновник, не получава никога парите си и ако рекламира вземането си, той е предварително разорен; нашите селяни се огъват под тежестта на данъците и ако закъснеят с един ден с плащането им, те биват изхвърлени на улицата. Овчарите, които живеят в планината, не могат да отнасят провизии за повече от един ден; един от тях всяка сутрин трябва да идва за провизии и да дава показания в полицията за това, което е видял и чул, за това, което той и другарите му ще правят през деня. Писмата ни отварят, децата ни разпитват в училище за всичко, станало в къщи; нямаме също право да отидем от селце в селце без позволително. Но никога племето ни, което живее в мизерия и сълзи, не е било по-вярно на Македония! Когато ще трябва да се излее върху сърбите отмъщението ни, ще бъде безмилостно като Божието правосъдие.” “Това, което Ви е казал тоя човек”, ми заяви след няколко часа един от нашите съотечественици, чието дълго пребиваване в Македония го е сближило с нещата и хората, “е за жалост самата истина; няма една дума , казана в повече, която трябва да зачеркнем. Нищо не може да Ви даде идея за ужасния режим, поддържан от сръбската администрация над македонското население. Нищо повече от мъстта, която се надига. Аз познавам башибозуците. Те бяха агънца в сравнение със сърбите! Това ще свърши лошо, ще видите.”
Владо Черноземски уби Александър Караджорджевич заради сръбския терор във Вардарска бановина и защото България e в лапите на пансърбизма. След победния за Сърбия край на Първата световна война се формира огромното Кралство на сърбите, хърватите и словенците, под скиптъра на крал Александър Караджорджевич. Една изключително пъстра държава като етнически състав, различни вероизповедания, различни езици. Крал Александър започва политика на жестока асимилация, особено изявена в Хърватска и Македония. В отговор на репресиите в поробена Македония и в Хърватска се оформя въоръжена съпротива срещу жестокия режим на краля. Кралството е пропито от корупция на всички административни нива, а сръбският шовинизъм царува в главите на управляващите кръгове в Белград На 9 февруари 1934 година в Атина е сключен още един договор, който формира така наречената Балканска Антанта. Страни по договора са Югославия, Гърция, Румъния и Турция. Договарящите се страни целят „да гарантират взаимно границите си“ и по същество договорът им е насочен срещу беззащитна България. Сключени са и два тайни протокола. Член първи на втория протокол предвижда колективна нота до българското правителство с настояване за ликвидиране на „въоръжени организации, които не престават да нападат териториите на договарящите се страни“ - с една дума това е ВМРО на Иван Михайлов. В случай на отказ или неспособност на българското правителство да удовлетвори исканията на колективната нота, договарящите се държави се задължават да унищожат организацията сами, т.е. да нахлуят в България. Ръководителят на сръбската пропаганда - доктор Радованович казва: „Всички южни славяни, където и да живеят на Балканите, в която и държава да живеят днес, всички те имат един произход - сръбски. Близо е денят, когато те ще се обединят около общия си център, Сърбия, за да се осъществи пълната реализация на съдбата на един велик народ.“ И още: „НАШАТА ИДЕЯ Е ФЕДЕРАЦИЯ, ОБЕДИНЯВАЩА В ЕДНА ДЪРЖАВА ВСИЧКИ СЛАВЯНИ МЕЖДУ ЧЕРНО МОРЕ, ЕГЕЙСКО МОРЕ, АДРИАТИКА, АЛПИТЕ И ДУНАВ“ Основната цел е посочената от доктор Радованович - ликвидиране на България. В полунощ на 18 срещу 19 май 1934 г.се извършва преврат в България. Водени от верни на Съюза офицери, войскови части овладяват София и големите градове на страната. В същия ранен утринен час целия състав на югославското посолство се намира в „Юнион клуб“. Всички са там от вечерта на предния ден и са много радостни, очаквайки нещо.Точно в три часа сутринта всички югославски дипломати, начело с посланика Александър Цинцар-Маркович, стават на крака и с поздравявайки се взаимно, вдигат тост с шампанско за успеха на „делото“ - преврата на 19 май. София осъмва блокирана, а преследването на ВМРО започва веднага. Ръководителят на Организацията Иван Михайлов разбира, че всяко въоръжено противодействие ще доведе до въоръжена намеса на територията на Царството и заповядва да не се оказва съпротива. Той и съпругата му се укриват. По време на преврата Георги Кьосеиванов е посланик в Белград. Дни след преврата на 19 май крал Александър го моли да се върне в София и да предаде на новите управници в София, че не желае свалянето на цар Борис от престола. Той е запознат с републиканските идеи на Дамян Велчев и Кимон Георгиев. „Щом гори къщата на комшията, огънят може да се пренесе и в моята къща“, казва той на българския посланик. ВМРО не е унищожена - тя е по-силна от всякога. През септември 1934 г. Иван Михайлов напуска България заедно със съпругата си Мелпомена (Менча) Кърничева. Грижливо подготвеният план да бъде присъединена България към „интегрална Югославия“ е разрушен с един-единствен удар на Иван Михайлов. Той дава началото на операцията за ликвидиране на югославския крал. На 9 октомври 1934 година в Марсилия изстрелите на Владо Черноземски раняват смъртоносно безчовечния тиранин и враг на всичко българско. Крал Александър е мъртъв. България, макар и временно, си отдъхва.
40.000 na utakmici.Sad jedva da ima i 3000 na utakmicama.E moj narode sramota je na šta smo mi danas spali.Dobra stara vremena i nezaboravna SFRJ vrijeme kad smo bili ljudi.
Radoš da napravi film i o hvatanju svega što je mirisalo na komuniste posle pada Kadinjace u užičkom kraju, posebno Kosjerić. Zatvoru na Ravnoj Gori, predaju tih ljudi ljotićevcima i nedićevcima u Markovoj Crkvi nemcima. Sastanku Draže sa Nemcima u kafani u Divcima. Kratkom ropstvu srba u Tadića Mlinu pokraj Gradca i njihovom streljanju na petom puku. Danas spomen park iza naselja 27. novembar. Neka se i taj deo istorije ekranizuje i pojavi da ga vidimo.
Ne da je PARTIZAN..mogao , .. .nego , " morao je .!" ..(!!) .I , to bi bio " REVANS" iz " 1955/6....; ."..0- 4 ,"., " 3- O !..(..a tih 3- O , moglo je biti , " 5- 1" ..za PARTIZAN , ... (.Rial , u 45' min promasio je " penal.... Tada , Di Stefano izjavio je da sa Partizanom bilo je - najteze....(!) .ukljucujuci .predhodnih , 4- 0 u Madridu..gdje su bila ponistena .." dva gola ", Milutinovica., .i spasavanje..Reala...na gol- liniji ...Tada , 130.000 madrizana " .." skinuli su kapu " , ....gledajuci majstorije Bobeka , Milutinovica , Cajkovskog , Belina.... ........ (...koja vremena.., klasnih igraca .i to , ...po cijeloj Europi.....!!!! I , te " 66":, ....moralo se dobit ! .
Igrači Zeljeznicara se bukvalno sklanjaju kod golova. Tu je poceo i stvarni raspad drazve i lige. Pogledajte drugi gol sklanjaju se igraci ovaj daje gol
