Macedonian dance ,greetings from Macedonians

❤

@partnitsa2226 Българско! Дори има откъс и отбългарското хоро "Елено моме" Ваше, гръцко е сиртакито!!! Асимилирахте, погърчихте хората, променихте имената на селищата, изтрихте българските имена от българските надгробни плочи и паметници, но..... КУЛТУРАТА, ФОЛКЛОРА НЕ МОЖЕТЕ- ТЕ СИ ОСТАВАТ БЪЛГАРСКА В ДУШИТЕ И СЪРЦАТА НА БЪЛГАРИТЕ!!! Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1869. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка - Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция - Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.

@pecepasoski2163 БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР ОТ БЕЛОМОРИЕТО. Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров Турски източник, обнародван през 1882 г. в Киев неселението по етноси в област Македония. българи турци гърци други общо 1 251 385 463 387 57 230 64 380 1 836 382 Данни от официалната турска статистика за облика на Македония по национален признак, потвърдени от изследванията на големия познавач на Македония Васил Кънчов. Според тези данни към 1900 г. в Македония, взета в географските й граници е имало: българи--1 181 336; турци- 499 204; гърци--228 702; албанци- 128 711; власи-цинцари--80 767; -евреи- 67 840;цигани--54 557; разни-17 107 (между които 700 души сърби) ВСИЧКО:-2 258 224 души. По сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. българите в Македония -са близо 68%. По френската статистика от 1904 г. - близо 53%; По германската статистика от 1906 г.- над 60% ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македовия - близо 56% В турската статистика се дават данни и за български училища, български учители, за български църкви. Основни и прогимназиални училища в Македония през 1900 г.-1 132 с 63 774 ученика и 1 776 учители. Средните български учебни заведения са били 9 с 1 700 ученици и 108 учители. Български църкви и параклиси - 1 294 с 1 132 български свещенници. Официалната турската статистика показва, че и по време на балканските войни /1912-1913 г./българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание. В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ГРАНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Census stats (Macedonia) - multiple sources: 1.Prof. G. Wiegland - Die Nationalen Bestrebungen der Balkansvölker. Leipzig 1898, Germany Total-2,275,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-220,000 ; Turks-695,000 ; Albanian- 2. Official Turkish Statistic Ethnicity of Macedonia Philippopoli 1881, Turkey Total-754,353 ; Bulgarian-500,554 ; Greek-22,892 ; Turks-185,535 Albanian--- 3. Vassil Kantcheff - Macedonia Ethnicity and Statistic - 1900, Bulgaria Total-2,268,224 ; Bulgarian-1,181,936 ; Greek-228,702 ; Turks-499,204 ; Albanian-128,711 4. Journal "Le Temps" Paris 1905, France Total-2,782,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-270,000 ; Turks-410,000 ; Albanian-600,000 5. Robert Pelletier - La verite sur la Bulgarie. Paris 1913, France Total-1,437,000 ; Bulgarian-1,172,000 ; Greek-190,000 ; Turks---- ; Albanian-3,036 6. Leon Dominian - The frontiers of Language and Nationality in Europe. Published for the American Geographical Society of New York 1917, USA Total-1,438,084 ; Bulgarian-1,172,136 ; Greek-190,047 ; Turks---- ; Albanian-12,006 7. Richard von Mach - Der Machtbereich des bulgarischen Exarchats in der Türkei. Leipzig - Neuchatel, 1906, Germany Total-1,334,827 ; Bulgarian-1,166,070 ; Greek-95,005 ; Turks---- ; Albanian-6,036 8. Dr. Cleanthes Nicolaides - Macedonien - Berlin 1899, Greece Total-1,820,500 ; Bulgarian-454,700 ; Greek-656,300 ; Turks-576,600 ; Albanian---- 9. Prinz Tcherkasky 1877, Russia Total-1,771,220 ; Bulgarian-872,700 ; Greek-124,250 ; Turks-516,220 ; Albanian---- 10. St. Verkovitch 1889, Serbia Total-1,949,043 ; Bulgarian-1,317,131 ; Greek-222,740 ; Turks-240,264 ; Albanian-78,790 В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ Статистически данни от 1911 г В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония: • Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани • Турци: 500 000 (мюсюлмани) • Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани • Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни • Власи: 90 000 православни и 3000 мюсюлмани • Евреи: 75 000 • Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани • Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония