от 1970г. я слушам тая опера,прекрасно сте се справили,от всичко което съм чула,това е най доброто,което доближава изпълнението на Ян Гилън и Ивон Елиман,благодаря
Хубав мюзикъл. Явно там е силата на Люси. Тя има интересен глас. Плътен и женствен, едновременно. Не съм специалист, но може би, би било интересно да направи нещо с Патрисия Каас, тя също е една уникална певица и би се получила нестандартно комби. Нещо като огън и лед. Едната е огън жена, но с нежност, а другата изящна и прецизна стъклена статуетка, с дълбок глас. Не знам, дали Люси чете, но би ми било любопитно да ги видя двете на сцената.
Bravo, Astor Piazzolla. Un grande!!! Un orgullo para Argentina. Músico extraordinario.Patrimonio Cultural Argentino y del Mundo. Gracias, Maestro!!!!!!!
<<Вече сте разбрали, че Сизиф е абсурден герой. Абсурден колкото със страстите, толкова и с мъчението си. Презрението му към боговете, омразата му към смъртта и страстта му към живота му донесли онова неизразимо изтезание, в което цялото същество се напряга за постигане на нищо... Ако този мит е трагичен, това е така, защото неговият герой е в съзнание. Къде всъщност е неговото изтезание, ако на всяка стъпка надеждата му да успее го подкрепя? Днес работникът работи всеки ден в живота си, има все едни и същи задачи и съдбата му е не по-малко абсурдна. Но тя е трагична само в редките моменти, когато стане съзнателна. Сизиф, пролетар на боговете, безсилен и непокорен, знае цялата степен на неговото нещастно състояние: това е, за което мисли по време на своето слизане. Луцидността, която трябваше да състави мъченията му, в същото време увенчава победата му. Няма съдба, която да не може да бъде преодоляна с презрение.>> - Албер Камю, „Митът за Сизиф”
По повод гостуването на Мая Бежанска при Сашо Кадиев днес, успях да попадна на това невероятно яко клипче!!! Благодаря за прекрасното настроение, което създавате чрез него и целият ден ще ни бъде усмихнат!!!
Не помня друга такава творба, която да ме грабне "за грацмуля" и да ме разтърси дотолкова с концепция, визия, и всички останали стихии на изкуството, че да имам нужда да напусна залата. Много абстрактно беше. Игра на идеи. Риторични тези без нужда от доказване, защото ги преживявахме заедно с актьорите, всеки по свой собствен начин.
Сроко гледах постановката "Аз, Сизиф" и иска просто да изразя възхищението си!!! Във всяко движение имаше някакъв замисъл и послание, а думите бяха подбрани идеално. Останах безмълвна след видяното! Тази постановка наистина ме накара да се замисля :)
