Ветеран в четенето на фантасмагории от има-няма едно 40+ години. Нито има желание, нито знае как да се държи нормално за възрастта си. Плюс котаци от време на време.
Помня аз, че в "Летописите" има един герой, дето го издирват трима (трима? не съм много сигурна) господа, та ако е същият, сигурна съм, че непременно ще ме напрегне... отново. В "Трес" направо ми скъса нервите. Но пък може да не е той... или ако е той, може да му се случи нещо като припадък в поне малко нормалност, макар че е доста невероятно, ясно ми е. Ноо ще видим. Колкото до темата Сандерсън, преди няколко дена чух в друг книжен канал, че през декември се очаква излизането на петата част на "Летописите"! Направо се захласнах от щастие!:)))) Макар че тепърва ще чакам и превода на български. Обаче предпочитам и повече да почакам, но книгата да бъде публикувана в редактиран и правилно преведен вид, а не като четвъртата част с някакъв тюрлю гювеч от имена на героите, дето четеш и се чудиш коя книга четеш всъщност. Както и да е, нали трябва да се надяваме на най-доброто.:) Ще се радвам да се появяваш по-често тук и успех в бизнес начинанието. И ми липсват котките 👀! Друго си е да се шмугне в кадър нечия опашка и да се чуят един-два трясъка.
Точно хуморът и факта, че повечето пъти не харесвам хумор в книги ( като изключим да речем Абъркромби), но Пратчет примерно въобще не е my cup of tea, сигурно ще си я взема де :)
Любопитно ми е да чуя мнение за „Ех, магесническа му работа“. Не съм фен на фентъзито. Даже бих казала, че е жанр, който доскоро упорито отбягвах. Но в последно време си търся по-лежерни и забавни книги и като видях, че в тази има хумор, си я взех. Вече я преполових и наистина се оказа забавна.
Охх аз много харесах идеята, обаче за момента не съм сигурна дали скоро ще имам мозъчен капацитет за такъв вид ангажимент, тия дни главата ми пуши от неща за мислене и вършене. Може би след някой и друг месец като ми се поукроти въртележката от неща IRL 😊
Всички книги от поредицата ще бъдат издадени, но трябваше време един непознат автор да тръгне на пазара, особено ако не присъства в букстаграм. При това ние ги издаваме на период от година и понеже всяка част има приличен завършек, може да се изчака до следващата книга. В интерес на истината, първата книга тръгна с втората. Не бих казала, че е недостатък от наша страна, но със сигурност много трудно се представя заглавие или автор, за когото хората не са чували и иска време. Ние не спираме поредици и сме го доказали до сега. Благодаря за ревюто. :)
Честити нови книжки. Напълно разбирам какво е да стоиш с часове и да умуваш коя книга да махнеш от количката в Озон.😂❤ Ще чакам с интерес мнение за всяка една книга.
Преди година-две четох трисезонната книга на Искра Урумова и ясно си спомням колко приятно изненадана останах от нея. Бях се настроила, че ме чака вариант на враговете-любовници, което хич не ме въодушевяваше, но все пак ме гризеше любопитство в какво ще разцъфти този досаден шаблон на българска почва. И установих, че не само не ми беше досадна книгата, ами даже ми беше интересна. Най-вече заради митологично-фолклорната територия, в която е вплетена любовната история. Хич ме няма в тази тематика и доста се захласнах по самодивите и връзката им с природата, по разните обреди и сили, сериозно застъпени в книгата. Помня, че имах разни недоволства, най-вече от протяжно дългото пребиваване на двойката главни герои в разни луксозни къщи и дестинации, но за мен е важно как тази книга остави в съзнанието ми усещане за магичността, пропила земята ни. И да кажа освен това, че "Самодивски сезони" е като справочник на известните светилища и древни места в България. Имам чувството, че нито едно от тях не е пропуснато. 💥😊
Наскоро прочетох първата книга от поредицата и искрено се забавлявах. Надявам се да издадат и други книги на автора. Много ми хареса и самото оформление на изданието. Беше много удобно за четене
Аз не се притеснявам от твоята разпиляност и какво още беше там, защото много силно си личи отношението ти към книгите. Тоест страстта ти към книгите. А пък ютюб си е съвсем подходяща възможност да изявяваш тази страст или обич, или необходимост, въобще както и да го наречем. Лично аз много се радвам, че те има тук, тъй че успех, хубаво лято да имаш и очаквам всякаквите ти следващи включвания. :)
И аз имам един въпрос - нужно ли е някой да гледа предишното видео, за да дойдат на буктюбър нови идеи за следващо или от гледащите не зависи нищо и може да скипват?
За идеи точно - по-скоро не (говоря за себе си естествено, предполагам, че за всеки си е индивидуално). Но човек като вижда кое от контента му се гледа най-много, със сигурност получава някакъв стимул за правене на още неща в подобна посока. Чисто технически, доколкото разбирам, от броя и продължителността на гледанията зависи дали - и колко - ютубските алгоритми ще препоръчват дадено видео на нови зрители, и съответно това се отразява на растежа на канала. Но аз не съм някакъв специалист в тая област, де. А иначе - твърдо вярвам, че човек трябва е свободен да гледа каквото му е интересно и спокойно да си скипва каквото не му се гледа в момента. Аз също не гледам всичко в каналите, където съм абонат, то кой има толкова време 😁
Чела ли си " Домът, в който" от Мириам Петросян? За мен това е книга ( у нас е издадена в три книги ). Има някаква магия в тази книга. Не е фентъзи. По- скоро е магически реализъм, но самобитен. Прочетох я 2020 година и още ме държи
Аааа Преди около година или някъде там го мярнах това заглавие някъде, стори ми се интересно, но сега се сещам, че реших тая книга да си я намеря в оригинал, че да не си оставям и руския да ръждясва... и после изцяло ми е изскочила от ума. Добре, че я спомена! Ще си я потърся.
@@catreadingbooks На руски има две издания и е добре да се чете първо това без допълненията и после с тях . Исках да си купя второто пълно с фен илюстрациите , но не успях
Току-що неволно си изтрих дългия отговор, а пък след малко ще съмне, трябва да спя и затова минавам към краткия - опитай все пак, не се отказвай от книгата. Има надежда да изживееш нещо страхотно с тази трилогия, както се случи с мен. Ако не, винаги можеш да я изоставиш все пак. Така, казах си, и сега - лека нощ.🌙
Все пак не се бави много.;)) Много ти благодаря за този твой преглед на българските фентъзи книги. Не мога да си позволя да купувам всичко, което излиза на пазара - нито финансово, нито откъм място, буквално сме заринати в книги у дома - и се опитвам да се осведомявам оттук за родните "събития" в жанра. За съжаление не сполучих с две от покупките ми. Нито "Мамник", нито "Червенохалата" ми харесаха. Далече съм от мисълта, че са лоши книги, напротив - несъмнено са интересни и си имат достойнствата и качествата, само че аз се мъчих, докато ги чета, и насила ги дочетох. Въобще установявам, че като че не се разбирам с т.н. "модерно" фентъзи. Кървища по много, наблъскани действия, често безсмислени и просто за пълнеж, щото нали описанията да ги четеш е губене на време!!, непрекъснато еротика с почти порнографски уклон, и насилие, всякакво насилие оттук до хоризонта и оттатък... трудно понасям и не мога да го чета това. И не искам да го чета. Затова добре че са Сандерсън, Наоми Новик и препрочитанията. И напоследък трителната трилогия - за нея ура, две седмици щастие.:))) Нея ще си я препрочета след известно време непременно. А за българското фентъзи - бях забравила един роман, който си закупих и прочетох преди години - "Сивият път" на Любомир Николов, почти нищо не помня от него (освен един свети Джон, което обожествяване и ме дразнеше, и ме разсмиваше), но ясно си спомням, че зачаках продължението, което все не идваше и постепенно забравих тази книга. И сега покрай преглежданията в озон хоп, оказа се, че втората книга вече я има, не знам откога. Та трябва да открия първата част и да я прочета отново, за да реша да купувам ли продължението. Много се разписах, затова спирам и пак да те побутна към разни видеа, щото лятото си е лято, но и бърборенето за фентъзи, фантастика и всякакви тайни истории (например:))) си е високосмислено и необходимо занимание.☀
Благодаря за отзива! 🥰За съжаление моят "преглед" можа да обхване само малка част от всичко налично, основно гледах да представям по-скорошни неща. Иначе и на мен не ми е възможно да си купувам всичко, което искам; желанието да поддържам родните автори доста ми бърка в джоба, и покрай този месец май се охарчих солидно. Не мисля, че мога системно да пазарувам книги в такива количества, един-два пъти в годината може би. Да взема редовно да пускам тото, освен. 😁 И аз като теб четох "Сивият път" преди години и наскоро си купих втората част, не го включих в материала за май точно защото и аз искам да си го припомня първо (и да изчета втората, естествено). Помня, че по-скоро ми хареса, но това е Любо Николов все пак, не е кой да е. Ааа видеа ще има, спокойно! ☺
Продължение на „Дивата магия" ще има - за сега го планирам за ноември. Радвам се, че „Обетът“ ти е харесала и мисля, че няма да те разочаровам как съм развила онази нелюбима твоя сюжетна нишка в следващата част. :) Опитах се да счупя клишето, надявам се да ми се е получило. Бека се превърна във всеобща любимка. Надявам се да успея да напиша история и специално за нея. :)
Не съм сигурен дали е редно да изказвам мнение за книга, от която съм прочел половината, но Болницата ме разочарова. Причината за мен беше, че е адски клиширана, особено за човек прочел всичко от Касандра Клеър и гледал повечето от тийн сериалите за вампири. Разбирам, че в началото това е напълно очаквано - имаме скрит свят (незнайно за мен тези свръхсилни създания се боят от хората); обичайното разделяне на раси; пророчицата, на която не вярват; главната героиня, която е избрана, загубила родителите си и неподозира за силите си и т.н. Всичко бих приел, освен героите. Наблягаме върху факта, че главните мъжки персонажи са двуметрови красавци, но за създания живяли векове, те остават плитки като тава - при срещата с Амелия, Михаил си тръгва?, без да се опита да научи нищо за нея? и когато се сеща отново за съществуването й, като възрастен мъж той я отвлича?, след което вместо да й обясни ситуацията, той я приспива 3 пъти?, а после се превръща в чудовище, за да я уплаши? - ето така правят разумните същества. За самата Амелия не видях никакъв животец в началото на творбата. Общо взето всички герои използваха очите си, вместо главата - нито видях нещо иновативно в начина, по който Амелия се опитва да избяга, нито групата използваше някакви трикове или умения, за да разгадаят загатката (пак споменавам, че я DNF-нах и може накрая да са се взели в ръце). Нещата, които ми харесаха са, че познах света - образа на болницата беше ярък, хората по улицата също; имаше шеги, които наистина много ме радваха. Осъзнах, че малко съм се пренаситил от жанра и най-вероятно в друго време по-би ми харесала. Пожелавам успех на авторката и знам, че ще се развие с всяка следваща творба. За чудещите се, дали да я почват, всъщност бих ги насърчил, надявам се да се забавляват, също толкова, колкото аз с романите на Сара Маас, понеже нашата авторка не й отстъпва.
Благодаря за коментара! - Страхотно се радвам, когато видя критично мнение, изразено без злоба и с уважение към вкусовете на другите! За книгата май сме на една и съща дължина на вълната. И за мен поведението на Михаил беше неразбираемо и неадекватно, + Амелия ми се стори съвършено безлична; но пък харесах света и начина на разказване. И пак, и аз по-скоро бих посъветвала несигурните все пак да ѝ дадат шанс. Различните хора харесват различни неща. ☺
Относно корекция и редакция , от мой познат преводач знам,че често споменатите в издателско каре редактор и коректор са фиктивно там. Често самите те не знаят,че са ползвали имената им. Има и други още по- фрапиращи случаи - липсващи редове или абзаци от текста , пропуск при набирането. След издаването издателство е наясно, но не си прави труда да направи корекция или упомене поне в бележка към изданието.
😲 Това с ползването на имената е ужасно и не би следвало да е законно, надявам се такива истории да са някакви редки куриози, а не редовна практика. Ии да, тъжно е, че "отбиването на номер" се е превърнало в норма. Затова ми се иска повече хора да осъзнават важността и стойността на съвестната редакция и корекция, за да не се смята повсеместно, че е окей да се върши през пръсти (или да не се върши въобще).
@@catreadingbooks Не, не са редки куриози и го знам от преводач. Редовна практика си е. А сега откакто се появи ИИ ще е още по- често. Обърни внимание на новоиздадени книги , определено на места се ползва изкуствен интелект. Скоро четох" Опенхаймер" и преводът е добър, но на места беше неадекватен. Тоест, ако целият превод беше така е различно, но на места имах чувството не е превеждан от човек.
Поръчах си "Приказка за Стоедин" заради теб. Със съвременни български автори имам сложни отношения и скоро не бих посегнала. Фентъзи не е моят поджанр, но ми хареса адекватното и грамотно представяне. ❤
@@catreadingbooks Днес пристигна ( обичам да купувам книги на " старо" и почти винаги идват неразличими от нови. Но се чудех,кое издание да си взема. Искаше ми се първите , но бяха в две отделни книги и най- изгодно си намерих изданието на Жанет 45 ( интересно ми е как изглежда най- новото на Огледало
Искам да си поддържам нашия пазар, точно защото не знам кога нещо ще ме изненада приятно. Колкото повече от нас го правят, толкова повече истории ще ни засипят. Само да им покажем, че има търсене. И да стискаме палци да имаме разбообразие от поджанрове и занапред.
Много приятно видео, беше ми интересно да чуя мнението ти за тези популярни заглавия. Софийски магьосници за мен беше голямо разочарование. Ако ми беше харесало поне наполовина толкова колкото ми харесват прекрасните корици...
На мен открай време ми е непонятно как ютуб решава какво и къде да показва... Но е мой пропуск, че не бях сложила линк към ревюто в описанието (сега го поправих). Ето го и тук за по-лесно: ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-7TJv-q9EqoQ.htmlsi=tydE5RFneQUUIiGz 😊
Доста от заглавията не ги бях чувал, много хубаво видео! Аз тези дни си взех и прочетох Сърцето на Анаранд и съм с противоречиви чувства, но поредицата има потенциал и автора се е постарал.
Явно царкините са необикновени смъртни. 😊🙃 Колкото до темата - прекрасно знам, че не съм добре осведомена за случващото се на БГ фентъзи територията. Следя донякъде какво излиза на пазара, благодарение на няколкото ми любими буктюбъри тук, но се оказва, че е силно недостатъчно - от споменатите книги и автори само "Червенохала" ми е позната, но нещо се туткам с нея, неясно защо. Набелязала съм си "Приказки за Долната земя" и "Софийски магьосници", но и с тях се бавя. Започнах да чета "Мамник"... и все още я чета, вече насила май. Започнах и първата книга от поредицата за Бънк Ромеро - благодарение на твоето ревю - но много бързо я оставих заради кървищата, прекалени са ми. Та както се вижда, не особено успешни са засега срещите ми с българските фентъзи книги. Далече съм от мисълта, че няма множество качествени романи сред тях, но явно не съм се заела сериозно с издирването им. Обаче вече е пролет, зелено е и е топло, така че смятам с подновени сили да се захвана с темата, пък да видим.
Много интересни заглавия си избрала, няколко от тях имаме за други научихме. Като сме чели само Червенохалата. Ще следим с интерес обратната връзка за заглавията
Когато се появи видео с реклама на изданието и попитах защо не е с цветен срез ....и интересно издателството след това започна да издава с такъв. След това писах с Фиделия Косева относно техните издания и цветен срез и voila...появиха се и техни книги с цветен срез
Тъкмо бях решила, че няма да чета поредицата - именно заради ужасите - и сега това ревю пак ме хвърли в колебания. Не понасям гадния хорър, но пък много понасям и кримки, и фентъзита, и подобни герои... и качествена литература:) Та пак не съм сигурна дали все пак не трябва да си взема "Нюх" и да пробвам. Още повече, че не е да няма прецеденти като Стивън Кинг, например. Много, много любим автор! Заради неговото сладкодумство, въображение и дълбока човечност съм изтърпяла какви ли не ужасии. Може би един български Кинг съществува наоколо ми? Ще помисля още. Но много, много благодаря за ревюто!
Прочетох я. Както винаги при всяка нова книга, разположена в Космера, препуснах през нея стремглаво, отворих я и не я оставих, докато не стигнах последната страница. Забелязала съм една тъжна повторяемост при моето общуване с книгите на Сандерсън от този свят - винаги първият прочит е на тагъдък, не обръщам много-много внимание на подробностите, важното е какъв е светът и как функционира той и какво се случва в историята. Никакво внимание към разни детайли, никакви великденски яйца, чете се на скорост и чак като затворя книгата, настъпва успокоението. Блаженството:)))) След известно време ще се върна към Трес вече спокойно, та да я възприема пълноценно и в цялост. Това, което мога да кажа сега, е - поредният невероятен свят, жив, активен и красив, герои, които ти иде да прегръщаш от време на време (без Хойд!), история с подобаващ приказен финал, след който усмивката не слиза от лицето ти доста дълго време. Едва ли след второто прочитане ще седна да споделям подробности от впечатленията си, затова сега държа да кажа - ех, ако можеше Хойд да не е толкова карикатурен на моменти и ех, ако можеше приятелят на Трес да не се казва Чарли! Но нищо, де, преживява се. ☺
Благодаря за включването! 🙂 Да, Сандерсън определено предразполага към такъв "синдром на първото четене"! Впрочем нацелихте нещо, което съм пропуснала да спомена във видеото: Хойд-разказвачът тука ми е баш по мярка, обаче Хойд-героят-в-историята даже и на мен ми беше изпитание за нервите...
Здравейте, имам два въпроса! 1 - Това детска приказка ли е? 2 - Историята и сюжетът самостоятелни ли са? Трябва ли да си чел нещопреди тази книга, или може директно нея да четеш?
Здравейте! 😊Романът е замислен е като приказка за възрастни, но според мен става за всеки от 11/12-годишна възраст нататък. Самостоятелна история е и може да се чете директно - има елементи, които показват връзка с по-широката космерска вселена, но не са основни за сюжета.
Абсолютно коткоубежище се оказва българският буктюб. 😉А колкото до този конкретен случай в превода, се сетих например за възпята, която поне малко се римува с прокълната. 😂😂 Искрено съжалявам преводачите на художествена литература за мъките им и същевременно им се възхищавам неизмеримо, че се подлагат на тези мъки. Преди време опитах да превеждам любима книга и да не казвам колко бързо се отказах. Прескачам коментара на конкретните примери и се радвам за деветдесет и деветте процента прекрасен превод. 🤩
Благодаря много, много за това видео, Котке!:)) И въпреки че видеото - уж! - не е за мен, тъй като страхотно харесвам Сандерсън и съм изчела почти всичко негово (всъщност всичко във вселената на Космера, само Трес все още ме очаква), беше огромно удоволствие да чуя да се говори за този автор по този начин! Не просто с "много ми харесва" или пък "това не е моЙто", а подробно, с внимание към всеки елемент от творчеството му и, доколкото е възможно, обективно. Космерът е вселената, от която просто не искам да излизам. Тя е огромна, пълна с най-невероятни герои и магии и е толкова жива, толкова РЕАЛНА! Е да, съгласна съм, че са малко смешни описанията му на любовните отношения на героите.:) Или че понякога са дори досадни техническите подробности при приложението на магията.:)) Но - има простор, дълбочина, перспектива при описанието на света и героите, има светлина и мрак и огромно разнообразие на събития, интриги и взаимовръзки вътре в света... спирам дотук, че започвам направо есе да пиша. Като за накрая - с нетърпение очаквам твоите нови споделяния!:)
