Това е RU-vid канал на информационния портал Царево.Инфо, който е създаден с цел да улесни и помогне на всеки, който има нужда от информация за Царево или другите населени места в общината.
Община Царево заема крайния югоизточен край на България. На изток тя граничи с Черно море, на север с Община Приморско, на запад -- с Община Малко Търново, а на юг - с Република Турция.
В рамките на общината влизат следните населени места: гр. Царево, гр. Ахтопол, с. Българи, с. Бродилово, с. Варвара, с. Велика, с. Изгрев, с. Кондолово, с. Костѝ, с. Лозенец, с. Синеморец, с. Резово и с. Фазаново.
Свещенният Български език, както винаги, сам обеснява смисълът на думите. Нести На АР. Нести - старобългарски глагол в инфинитивна форма, означаващ служене, отдаване, приНасяне в жертва. Всяка Събота е денят на Божият Син в същността му на Сабазий - Духът. Тогава се ходи на гробища на помен и се приНАСЯ в памет на душите на починалите близки. Нестинарите принасят себе си в жертва на АР (огъня символизиращ Слънцето, което е символ на Божият Син). Отгук са АРиите и БогАРите - хората имащи за Бог АР. Оттук са АРианите на Доростолската епископия основана от най-големият български светец Св.цар Константин Велики, който и назначава за първи епископ на Доростол гота от Кападокия Курила със свещеннически сан OYPФIЛА - Първосвещеник. Тези АРиани са отлъчени от Рим през 381г на Миланския събор и от Константинопол през 382г на събора в Константинопол. Но до днес народът ни е увековечил Царят си Константин, който чрез имперски закон дава автономия на сънародниците си в Мизия и реално създава модерна България. Цар Константин Велики е последният български владетел обезсмъртен като Жив Божи Син. На всички икони, подобно на Кибела и ДионИсиус, Цар Константин и Елена са на една биологична възраст. Те не са обожествени като светци в качеството на биологични майка и син, те са превъплатени плътски родени хора в божествени персонажи: Божа Майка и Божи Син. Духовни. Затова само с тяхната икона се влиза в Огъня - АР: връзка на Нестинарката прорицателка с Онзи Божествен Свят, където малцина са Избраните да посетят и да получат Откровение от Бога. Нестинарството е последната Тракийска Мистерия достигнала до нас в истинския си вид. Този видеозапис е БЕЗЦЕНЕН - последните две истински нестинарки - прорицателки.
@@ninatoncheva1783 Не мога да ви кажа. Слушал съм от нестинари, че в античността този ритуал е бил извършван от самият цар-жрец, като глава на Черквата и посветен в Тайнствата. Дали Севт Трети е играл в Огъня не знам. Но би било невероятна гледка. Но както всички древни български обичаи и вярвания, имаме познания само от наследеното от трети и четвърти ешалон на тогавашното общество, останало живо поради една причина - някой е трябвало да оре и копае турските, вече, чифлици. Нямаме и сън от царете ни, аристократите ни, висшето духовенство. Само слухове и догадки. Единственно може слепишком да се ориентираме водени от Любов към българщината и интуицията ни. Достоверен е факта, например, че когато канас(къназъ) Корумъ обсажда Константинопол, пред стените извършва изключително редкия ритуал на Жертвоприношение на Кон. В тракийските Тайнства Конят е свещено животно. Той превежда душата на човека от Този в Онзи свят. Затова Героят препуска на кон. Народният вариант е Марко Кралевити. Княз Крум извършва този ритуал за да се свърже с Онзи свят, на Небесния Бог Отец. Единствен само той може да го направи, защото има древният тракийски статус на Цар-Жрец. Превъплъщение на Живият Божи Син на Земята. Според мен, с унищожението на българското АРианство, от княз Борис, официално българската аристокрация се отказва от древните Тайнства. Сигурен съм, че са вярвали, както и днес вярваме в тях, но по политически причини, както през комунизма, не са практикували. Борис е рязал наред. Самите аристократи. Непожалил очите на първородният си син Владимир. Според мен, нестиналството преминава от първи ешалон на обществото в по-ниските слоеве, като се видоизменя но запазва формата и същността - игра в огъня и пророкуването(свързването с Онзи Свят). Като целта на ритуала е именно пророкуването. И не колко пари ще се ударят от тотото или рулетката а каква ще бъде Съдбата на цял един народ. Днес е останало зрелището. За жалост. Надявам се, млади и родолюбиви българи по Дух, да продължат нестинарството.
На някои ви се струва смешно, щото сте свикнали на циркаджилъци! Изобщо си нямате представа от ритуала и какъв е смисълът му. Практически нестинарство няма от близо 50 години, мисля че това са последните две баби истински нестинарки и затова тия по-малко от 2 минути са не просто ценни, а направо свещенни. Името на последната истинска нестинарка е баба Злата. Сегашните, дето пренасят деца и туристки с голи кълки през огъня са артисти, дето правят театър за пари, още по-малко мъже трябва да се докосват до това. Минаването през огъня е най-малкото, а най-важното е прорицаването правено от нестинарката, което тя прави само и единствено след влизането в огъня. Тогава тя без да знае как вижда, какво ще стане с тоя съселянин, с оня, с тая, с оная, със самото селото, с държавата. Това се прави само с конкретни икони на светците от самото село, като не може всеки да си нарисува, ква да е икона и айде-е-е да я разнася, като прани гащи из цялата страна и да прави платени представления, платени я от Общината, я от някоя фирма, обикновенно туристическа за забавление на летовниците. Театър са и тия бели премени с шевици на разни млади мадами, като за сватба, правени от моделиери. Дрехата няма никакво значение, значение има само вярата, без която няма прихващане. Прихващането е задължително, иначе нестинарката не си и помисля да влезе в огъня и да прави театър, защото за нея театъра е грях, вятър! В Странджа се казва "паратики работа"! За това бабите изглеждат, като луди, като зомбита, защото те в тоя момент изобщо не са баба Злата комшийката, дето си копа доматито в двора, а оная Злата, обсебената от Свръхестествения, Божия дух, оная пред която върви Светията и лисва с бакъра вода в огъня за да може тя да мине през него! Ако душата на баба Злата не вижда пред себе си Светията и не усеща Божия дух, то тя не само няма да влезе в огъня, ами и няма да излезе от къщи. Ритуалът е дълъг и сложен, а не само палене да дървета на площада и газене из угасващите въглени. И когато тия дребни, невзрачни баби с простите си селски и бабешки дрехи, но с "велики души" викат "Въ-ъ-ъх! Въ-ъ-ъх! Въ-ъ-ъх!" те изразяват една ужасяващо древна вяра и това е викът на вакханките, последователките на Дионис, които викат името му, но другото, Бакхус, т.е нещо, като "Ба-акх, Ба-акх, Ба-акх!" в съответната транскрипция, тъй като тоя ритуал не се е родил, нито миналата година, нито преди 100 години. Той е не е и нито на 1000 години, нито на 2000 години, а на поне 2 х 2000 години и в сравнение с него и Християнството, и Исляма, и Будизма, и Юдаизма са нови, направо модерни религии! Това което гледате тук е буквално "машина на времето"! Разбрахте ли?
@@БориславДимитров-э5н Няма как да стане, тъй като вече умират последните, които изобщо знаят за какво става въпрос, даже тези които са присъствали на ритуала, а от 50-60 години няма нестинар, който да е играл в огъня, поради истинска духовна нужда, което необходимо състояние вече описах. Това дори не е индивидуален акт, а на цялата общност, това е общо духовно дело на всичките селяни в селото, които са обучени в това да участват всеки със своята си роля, тъй като целият ритуал е много дълъг и съставлява много ритуали в едно, извършвани на различни локации, включително и в гората по светите места около селото и изисква пълна отдаденост на всичките съселяни, участващи не просто физически, а и духовно.
@@georgijivkov6150 Сякаш буца ми заседна в гърлото като си помисля, че може би сме едни от последните свидетели, и то непреки, на този ритуал. Защо допуснахме да си затрием обичаите, предавани с хилядолетия?...
Що за комити могат да бъдат едни хора, които не смеят да излизат нощно време вън? Веднаж, преди въстанието, Петър Ангелов устроил на смъртната дружина от село Маджура една такава игра. Дружината пътувала за Резово и трябвало да мине Маджурската река. Като стигнали брега, войводата дал заповед да се мине реката в сгъстен строй. Когато всички селяни били във водата, двама четници, нагласени от войводата, съблечени предварително по долни дрехи, моментално хвърлили наметалата си, плеснали силно с пръчки по водата и извикали колкото ги глас държи: топак!Настанала страшна бъркотия. Едни от селяните се гурнали във водата, други с изплашени викове минали отсреща и хукнали по разни посоки. „Сгъстеният строй” в една минута се обърнал в разсипан и войводата останал само с няколкото си четници. Чак на другия ден селяните могли да се съберат на мястото, откъдето били потеглили. - Къде бяхте? - запитал ги Петър Ангелов. - По-напред като ти говорехме, че има топак, ти не вярваше. Сега видя ли с очите си? - отговорили те. Напразно войводата се мъчил да ги убеди, че той е устроил тая игра, за да ги престраши и да им докаже, че топаци и устрели има само в техните глави. Най-големи празници на нестинарите са: Голям Св. Константин и Малък Св. Константин. През тези два деня в годината става скачането по огъня. Целта на това скачане е, първо, да се умилостиви Светока и, второ, да се види кому Светока помага и кому - не. Този, който се ползува с благоволението на Св. Константин, него огънят не го пари. Ето как ставала тази церемония. На един харман се на-клажда огън от 15-20 кола дърва. До хармана са събрани всички нестинари, мъже и жени. Щом огънят се запали, тъпани и гайди засвирват песента на Св. Константин, а мъжете и жените почват да се наливат с най-силния спирт, какъвто може да се намери при бакалите в Ахтопол и Ениада. През това време до огъня въртят закачена на едно дърво иконата на Св. Константина, обкована със сребро и с увиснали по нея синджири. Под оглушителния шум на тъпаните и гайдите иконата продължава да се върти, а нестинарите пият, догдето огънят прегори и стане на жар. Зашеметени от спирта, от шума на тъпаните и от непрекъснатото въртене на иконата, в която са втренчени всички погледи, нестинарите почват да се чувствуват прихванати от Светока. Свирните моментално прекъсват и настава мъртва тишина. Прихванатите моми - тях най-напред прихващал Светокът - почват да скубят косите си и да блъскат главите си, където завърнат. Това лудо блъскане на глави и скубене на коси трае, догдето се прихванат от Светока повече хора. Неприхванатите стоят с наведени глави и с очи, устремени в една точка, и викат под такт „кю-кю”. Когато Светокът прихване повечето, нестинарите подскачат до огъня и всички едновременно, при усилено биене на тъпаните, се хвърлят боси в огъня и няколко пъти кръстосват огнения харман . След няколко часа всички се събират до мястото на огъня и с иконата начело тръгват да срещнат нестинарите от съседното село. При срещата двете икони, носени от селяни, се покланят една на другата и онова село, иконата на което е по-голяма, се признава за „по-голямо”. „По-малките” селяни отиват на гости при „по-големите” и там се започват отново гощавки и пиене. Гощавките траят до другия ден. Тогава „по-големите” селяни изпровождат „по-малките” до мястото, откъдето са ги взели. Оттук нестинарите потеглят към селския параклис, поставят там иконата на Св. Константин, тъпаните и гайдите и си разотиват. В параклиса - по-скоро капище, което съществува наред с черквата - се пази само една икона - на Св. Константин, тъпаните и гайдите. От началото и до края церемонията се ръководи от селския свещеник. Запитан веднъж попа от Пиргопуло, защо участвува в тия диви и нехристиянски обреди, отговорил: - Аз съм заставен да правя това, да се преструвам на нестинар и да ръководя скачането, защото иначе не бих могъл да стоя в селото.
Христо Силянов "Спомени от Странджа"...Четниците от България, особено войводата Петър Ангелов, ми говориха много за тоя запазен и крайно интересен езически култ. Със своите вярвания и обредност нестинарството е особена секта, ако не и отделна религия, малко известна и непризната официално. Последователите й не са организирани, нито пък имат амбицията да създават свои едноверци. Но те са фанатично привързани към своите вярвания и обреди, които ни напомнят демоническите религиозни оргии на старите тракийци. Под нестинари в М. Търновско разбират хора, които скачат по огъня. Скачането по огъня е най-характерният акт на тоя култ, в който централна фигура заема Св. Константин. Очевидно, касае се за някое всемогъщо езическо божество, стояще по-горе от Светата Троица и прекръстено с името на християнския светец Св. Константин, който въплоцдава доброто и злото и направлява човешките съдби. От разположението на Св. Константин - на Светока, зависи земното благополучие или злощастие на не-стинара. Който строи къща или заорава нива, който пие вода от неизвестни кладенци и пр., без да е поискал позволение от сестрата на св. Константин, той си навлича гнева на Светока. Светокът се явява само на сестра си - една стара жена, която допреди две години живеела в село Маджура. Облечен в бяла риза и окичен с три наниза жълтици, той сяда на специално за него приготвен стол и прокобява бъдещите злощастия, които има да сполетят селяните. Сестрата пък съобщава прокобяванията на Светока, като за всеки въпрос или отговор получава приношение в пари или в натура. Ония, които са си навлекли гнева на Светока, се преследват от разни чудовища: топаци, устрели и пр. Бивол, който се удави в реката, става на топак: огромно чудовище, което пие кръвта на хората. Устрел пък е ширококрила птица, която също пие кръвта на хората. Устрелът се ражда, когато се строи къща, без да се изоре почвата и без да се вземе изин от сестрата на Св. Константин или когато се убие турчин, без да се промуши с нажежен шиш. Денем устрелите и топаците обитават водите и пустите места, а ноще слизат по селата. Затова нестинарите не бива да преминават нощно време реки, догдето не са пропели петли. Има води, които принадлежат на Светока, затова от тях не бива да се пие вода освен в деня на Св. Константин. Такива кладенци се покриват с гладки плочи, които се откриват само тоя ден. Петър Ангелов разправяше, че свещеникът от Пиргопуло - едно младо, доста възприемчиво попче, което ходило и в Цариград - прекарал една такава „вода на Св. Константин” през градината си, насадена с чушки. Като научили за това селяните, обзети от суеверен страх, решили веднага да го убият. С мъка попчето успяло да умилостиви раздразнените селяни, като им обещало тържествено да повърне водата.
Обичам Ви маратонци ! Най -добрите са Веско Василев , Юрка Симеонова, Андон Атанасов, Станимира на 3км. Благодаря Ви много с ваша помощ постигнах много неща. Най .- вече победи!♡♥♡♡♥♥♥♡
Така ви се струва, щото сте свикнали на циркаджилъци! Изобщо си нямате представа от ритуала и какъв е смисълът му. Практически нестинарство няма от близо 50 години, мисля че това са последните две баби истински нестинарки и затова тия по-малко от 2 минути са не просто ценни, а направо свещенни. Сегашните дето пренасят деца и туристки с голи кълки през огъня са артисти, дето правят театър за пари, още по-малко мъже трябва да се докосват до това. Минаването през огъня е най-малкото, а най-важното е прорицаването правено от нестинарката, което тя прави само и единствено след влизането в огъня. Тогава тя без да знае как вижда какво ще стане с тоя съселянин, с оня, с тая, с оная, със самото селото, с държавата. Това се прави само с конкретни икони на светците от самото село, като не може всеки да си нарисува ква да е икона и айде-е-е да я разнася, като прани гащи из цялата страна и да прави платени представления, платени я от Общината, я от някоя фирма, обикновенно туристическа за забавление на летовниците. Театър са и тия бели премени с шевици на разни млади мадами, като за сватба, правени от моделиери. Дрехата няма никакво значение, значение има само вярата, без която няма прихващане. Прихващането е задължително, иначе нестинарката не си и помисля да влезе в огъня и да прави театър, защото за нея театъра е грях, вятър! В Странджа се казва "паратики работа"! За това бабите изглеждат, като луди, като зомбита, защото те в тоя момент изобщо не са баба Злата комшийката, дето си копа доматито в двора, а оная Злата, обсебената от Свръхестествения, Божия дух, оная пред която върви Светията и лисва с бакъра вода в огъня за да може тя да мине през него! Ако душата на баба Злата не вижда пред себе си Светията и не усеща Божия дух, то тя не само няма да влезе в огъня, ами и няма да излезе от къщи. Ритуалът е дълъг и сложен, а не само палене да дървета на площада и газене из угасващите въглени. Разбрахте ли?
Баща ми е от това село и тъй като със сестра ми сме плоскостъпи /баба ми, по майчина линия, която е от съседното село Бродилово/, винаги казваше - вие сте плоскостъпи, защото жените от Българи са плоскостъпи, за да гасят огъня/. Не знам дали е вярно, защото нямах контакти с тази ми рода, обаче винаги като се сетя, че сме и двете плоскостъпи със сестра ми и се сещам за думите на баба.
