Сѫбуждамъ се презъ нощта и търся малко да хапна храна, а нѣма нито жена, нито майка да сготви сега! Тръгвамъ да търся среднощенъ локалъ, защото отдавна вѫобще не сѫмъ ялъ, ето предъ менъ нѣкакѫвъ рибенъ маркетъ, чуствамъ - ще си направя банкетъ! Карагьозъ - това е риба, която ямъ вѫ собственъ сосъ! Текиеро тая риба! Сѫ магданозъ ще си я сготвя тази риба - карагьозъ! Но продавачѫтъ е снобъ и ме гледа като толстолобъ. Му казвамъ: "Дайъ карагьозъ!", ала тойъ ми задава вѫпросъ - пита ме искамъ ли нѣкакъвъ шаранъ, а пѫкъ аз гледамъ тѫжно кантара и, сѫ единствена мисѫлъ - "ДА ЯМъ!", му натиквам вѫ рѫка десетара... Карагьозъ - това е риба, която ямъ вѫ собственъ сосъ! Текиеро тая риба! Сѫ магданозъ ще си я сготвя тази риба - карагьозъ! пита ме искамъ ли нѣкакѫвъ шаранъ, а пѫкъ аз гледамъ тѫжно кантара и, сѫ единствена мисѫлъ - "ДА ЯМъ!", му натиквамъ вѫ рѫка десетара... Карагьозъ - това е риба, която ямъ вѫ собственъ сосъ! Текиеро тая риба! Сѫ магданозъ ще си я сготвя тази риба - карагьозъ!
