Иван Вазов Възпоминания от Батак(разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите… много е далече, Нямам татко, майка: ази съм сирак, И треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: Помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях… С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника; А пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика… И издъхна бачо… А един хайдук Баба ми закла я под вехтата стряха И кръвта потече из наший капчук… А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз С брадвата в ръцете и нещо продума… Но те бяха много: пушнаха завчас И той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, И над татка фана да вика, да плаче… Но нея скълцаха с един нож голям, Затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: Но плевнята пламна и взе да пращи, И страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - Казаха, че в оня големи огън Изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, И школото пламна, и девойки двесте Станаха на въглен - някой ги запря… Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени Мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! И детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; Но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, Аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях И гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, Мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе И всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях… Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: Клахме ги и ние, както те ни клаха; Но нашето село, чичо, запустя, И татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо… много е далече… Два дни тук гладувам, щото съм сирак, И треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881
Бях в къщата музей на баба Илийца в Челопек. Затова реших да чуя отново разказа на Вазов. Хората са били бедни,но трудолюбиви. И готови да умрат за Родината си! А сега?Лигльовци сме всички.
Всичките други без мемоарите на Тошо правешкия терикат и е тая на тоя Памукчиев не ги одобрявам,не знам защо сте си правили труда да ги правите аудио!!ТОВА НА ПАМУКЧИЕВ Е КНИГА КОЯТО Е НАПРАВЕНА ПОД ДИКТОВКАТА НА КОМУНЯГИТЕ И НАЛИ РАЗБИРАТЕ,ЧЕ ТЯ НЕ Е РЕАЛНА!ТУК ВСИЧКО В ТАЯ КНИГА Е КОМУНИСТИЧЕСКА ПРОПАГАНДА!Много от това което е казал Буров тук в тая книга не е казано,а го изкарват женкар и манипулатор!Тая книга и оная на Тодор Живков -убиеца вземете и ги свалете ! 6:22
