Момичето, което започва да говори на 1:59 е много красиво. Направо не намирам подходящите думи, с които да опиша колко е хубава и сладка! :X Заради нея гледах този клип. Пожелавам й да осъществи мечтите си и да стане актриса! (sun)
Сънят на "актьора" biggeorge Вчера гледах този клип на студентите от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". В него проф. Атанас Атанасов пита студентите какъв сън са сънували, след като е минал кандидат-студентския им изпит. Всеки студент разказа по нещо, но не ми стана ясно дали бяха истински сънища или измислици. Аз не съм се явявал на кандидат-студентски изпит в НАТФИЗ, затова няма как да кажа какво съм сънувал след това. Но имам въображение и се опитах да си представя какво съм сънувал, след като като съм се явил на изпита. ... Лягам си да спя и сънувам, че се явявам на кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ. Започвам монолог тип "Хамлет". Питам: "Да бъда или да не бъда актьор? Това е въпросът!". Един от професорите казва: "Ние ще ти кажем отговора!", а останалите от комисията започват да се смеят. Става ми тъпо и решавам да започна да танцувам и да пея в стил Майкъл Джексън. Но подът на залата е хлъзгав, затова падам по задник. Всички в комисията се смеят. На тях им е забавно, а на мен ми става още по-тъпо. Не губя самообладание и решавам да изиграя баснята "Гарван и лисица" на Езоп. Вадя парче сирене от джоба си, за да изиграя гарвана и го изтървам на земята. Един от преподавателите в комисията се задавя с кафето си, толкова му е смешно. Разбира се, правя се, че нарочно съм изпуснал сиренето. Опитвам се да превърна дефекта в ефект. Умряла работа! Естествено късат ме на изпита и ми препоръчват другата година пак да се явя. Сънят ми продължава с времеви скок от една година и поредния кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ. След няколко изцепки пак ме късат. И така година след година се явявам на изпит и все не успявам да вляза в НАТФИЗ. Накрая в съня си се виждам на преклонна възраст. Толкова съм стар, че едвам ходя. Подпирам се с бастунка прегърбен на две. Хората по улиците ме мислят за оживяла мумия. Влизам на кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ. Комисията си е пак същата, защото за тях времето е спряло. Казвам на единия професор: "Чедо, ще ме пуснете ли в НАТФИЗ? Стар съм вече за изпит! Може скоро да умра! Смъртта вече чука на вратата ми!". Отговарят ми, че трябва да се явя на изпит като всички останали. С триста зора се качвам на сцената и аха да започна, и бастунката ми се чупи, аз падам и умирам. Може да не съм станал актьор, но поне съм умрял като такъв. ... Събуждам се ужасен, че това е истина, но не е - още съм млад и живота е пред мен. Слава Богу, приели са ме в НАТФИЗ и на всичкото отгоре съм се запознал с една супер красива и секси мадама. Животът е хубав! Добрият край оправя всичко. :)
не че нещо, ама тия правилен български не са в състояние да говорят, да вземат пример от старото поколение, което преди натфиз задължително минаваше на курсове
