Сега, като гледам на Relive къде си се отклонил преди върха, си спомням, че и на мене ми се случи при първото ми изкачване, почти на същото място да се отклоня. Чувството е че изведнъж, преди да се усетиш, се озоваваш на много стръмно място, на което буквално ти идва едва ли не да лазиш. Браво, над 2000м. изкачване толкова експресно си е впечатляващо!
О, благодаря ти, че сподели, защото точно така се чувствах. Първо си помислих, че е дълга серпентина и продължих, но изведнъж стана доста неприятно. Докато не си погледнах часовника и не открих, че има и нормална пътека, леко се панирах. И добре, че се върнах обратно, напред наистина ставаше опасно. Връщайки се, за кратко дори си мислих, че ще стана за смях, като първия от 1000 човека в този ден, който не е успял да се качи на върха. 😂
@@ZachDimitrov Аз имам един "кумир", всички го знаят като Чочо. Това е хижарът на хижа Рай и след това на хижа Тъжа. До последно ходеше шест часа пеш до хижата, за да застъпи на смяна. На пътеката се спомина, почти на 70-сет години. Всички умираме, но малцина умират така както желаят.
Браво за постижението. Благодарим за видеото. Супер мравуняк. Дивите кози и те там все стоят. Трябва да им занеса малко каменна сол. Какво си носеше за хранене? Имаше ли някакви неприятности по този маршрут? Като например отвързани кучета и кални зони?
Здравей, не си спомням да е имало неприятности. Домашно куче ме стресна в един от предните дни на ски-пътя за Банско, но в този ден не съм срещал. Кал няма никъде, освен някоя друга рекичка, която се прекосява лесно. Чешми за вода има на хижите, но над хижа Вихрен май няма и е добре човек да се запаси. Много малко храна си носих за 5 часа интензивно усилие - 1 овесено барче от тези на Лидл, дето са в кутийка и една мини халва 30 гр. Общо 200-250 калории, а се препоръчва прием по 150-200 на час. 🙂
