Интересно поднесена мъдрост и увлекателно представена истина! Някак става леко на душата, когато осъзнаем, че не сме сами в борбата с греха...или по-простичко казано- че всички сме еднакви и затова няма защо да се сърдим един на друг, че си грешим, макар и с различни по вид грешки... Моя личен опит ми е показал колко освобождаващо е да поискаш прошка дори когато нямаш вина...Трудно е и изисква почти механично насилване над волята, но когато си кажеш, че го правиш заради Господния урок за благославяне на враговете, смелостта и радостта идват също толкова "механично" :) Иначе съм напълно съгласна с изказаното мнение за опасността от "механизиране" на духовния живот, за преиграването и фалшифицирането, а още повече имам възхищение към толкова нужното в днешно време послание за поста от интернет...Всекидневна борба в дните на пост е при мен да ограничавам до минимум пилеенето на минути в понякога безполезни, а често и вредни материали за четене и гледане, които подхранват любопитството, но не водят до извисяване в духовния живот...Написаното в Добротолюбие, Том 2, за борба със страстите чрез опазване на сетивата (очи,уши и т.н.) е толкова необходимо в съвременната, замърсена с грях и привлекателно звучащи измами култура (музика, телевизия, че даже и детски книги!) Би бил интересен въпросът: "Как да простим истински на себе си, дори след като сме получили прошка от хората и от Бога в тайнството изповед". Също бих добавила, че моя духовен отец ми е казвал, че в Стария Завет има забрана за "говорене с мъртъвци", ето защо искането на прошка от починали роднини не знам дали е редно, според православието? Макар и да е някак естествено... Бих слушала още подобни полезни беседи с архимандрид Мелетий. Благодаря и простете, ако с нещо съм сгрешила! Лек и спасителен Богородичен пост!
