Оригиналното заглавие е "СВЕТЛИНАТА" (2002) Автор на текста: Александър Петров Колко път до сега извървях, колко още остана?… Колко много надежди видях… И не една разпиляна… Сякаш в някакъв луд кръговрат се въртяха нещата, Често сменяха цвят подир цвят. И течеше водата… Разни хора с неясни лица обясняваха нещо… Обещаваха жива вода, определяха срещи. И така всеки ден подир ден отминаваха дните, Със надежда стаена във мен и сълза във очите… Припев: Вече знам, че така са нещата - има Ад, Чистилище, Рай… Но аз съм тук, да руша тишината сега… и утре… до край… Аз съм малкият, днешен човек, който кръста си носи… Ще се срещнем във новия век, ще задавам въпроси… А когато се спусне мъгла и пълзи към душата, със кибритена клечка една ще ви дам светлината… Вече знам, че така са нещата - има Ад, Чистилище, Рай… Но аз съм тук, да ви дам светлината сега… и утре… до край…
@@edimi2454 ,не ги смятай в проценти, хората не са числа.Те са много повече неща -чувства,емоции, други нужди.Не е правилно всички да харесват едно и също.Дори ти имаш нужда от различни неща в различни моменти.Здраве да е .Нищо не зависи от нас.Поздрави!
