Осъмвам значи на разсъмване се оказвам в някакво положение, например - осъмнах над книгите. “Ще осъмна с цвете във ръка” - на разсъмване ще държа цвете в ръка.
От шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча. От пера на късни птици, от безброй висящи жици не намирам своята врата. От кога не съм се връщал в този град и в тази къща? От кога ключът ръждясва в мен? От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще усъмна с цвете във ръка. По първи петли закъснели следи преминават през мен и потъват в очите ми. Сутрин. Прах от звезди и подкови звънят на протрития праг и възкръсва денят ми... Сутрин. От вика на някой буден, от смеха на някой влюбен ще усетя че съм жив и нужен. Сред пера на ранни птици, сред безброй висящи жици ще намеря своята врата. От кога не съм се връщал в този град и в тази къща? От кога ключът ръждясва в мен? От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще остана с цвете във ръка.
По трети петли уморени мъгли се разкъсват от страх и се впиват в прозореца. Сутрин. Старият ключ се огъва от студ и го няма домът, и я няма вратата. Сутрин. Отпадналият финал на песента.
Една от най - хубавите български песни, която не прилича на никоя друга, толкова години вече... и с перфектната интерпретация на Васил ще остане вечна!
KOY SI TI POMNIS LI 🌹EDNA PESEN ZA MENE PISA I MOYATA MALKA RIKA ME HVANA KATO CELI ME TIRSIS BESE ME NAMERIL BEZ DA ISKAJ 🌹NO TEZI OCI NE VIJDAT TOLKOVA MNOGO HORA IMASE TOGAVA NO NE BYAHA COVETSI VECE SA COVETSI ZNAES Lİ 🌹🥰🌹BLAGODARYA TI VSICKITE TI PESNI TI ZA MENE PISA BEZ DA ZNAEJ 🥰BLAGODARYA TI🌹🙏🌹
Което от една страна е благодарение на избора на красиви музика и текст. Но от друга страна е благодарение на невероятния му талант да влага прекрасна емоция в гласа си и в цялостното си артистично присъствие! Според мен това е най-важния талант за един артист - да влага, да изразява емоция!
От шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча. От пера на късни птици, от безброй висящи жици не намирам своята врата. От кога не съм се връщал в този град и в тази къща? От кога ключът ръждясва в мен? От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще усъмна с цвете във ръка. Припев: По първи петли закъснели следи преминават през мен и потъват в очите ми. Сутрин. Прах от звезди и подкови звънят на протрития праг и възкръсва денят ми... Сутрин. От вика на някой буден, от смеха на някой влюбен ще усетя че съм жив и нужен. Сред пера на ранни птици, сред безброй висящи жици ще намеря своята врата. От кога не съм се връщал в този град и в тази къща? От кога ключът ръждясва в мен? От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще остана с цвете във ръка.
