Визуализация - Белите лъчи. Съвършени в едно.
Усещаме тялото си. Чисто, стабилно, на мястото си.
Тежестта му.
Усещаме и душата си. Чиста, сияйна, волна.
Лекотата й.
Мислено с душата си отлитаме до слънцето - на една ръка разстояние. Реем се пред могъществото и величието му. Усещаме чистотата му. Мощта му. Сиянието му е нежно и леко.
Взираме се в светлината на слънцето - бяла, чиста, ясна. Можем да възприемем цялата тази светлина. Тя ухае на нежност. Дава приятно усещане за топлина, мекота. Уютно е, като у дома. Любовта е тук. Невидимо и осезаемо. Оглеждаме се в една материя от светлост, от прозрачна плътност на милиони лъчи. Тази светлина е толкова ясна - можем да я докоснем. Протягаме ръка и допираме това светило. Едва доловими са тогава пръстите ни. Сливаме се. Ето, и слънцето ни докосва. Сливаме се. Чисто и бяло сияние от слънцето към нас и от нас към слънцето. Ведрост.
Усещаме как се сливаме с това величие - ставаме частици. Наслада за всеки наш миг. В слънцето ни няма, там сме лъчи. Простор. Импулс от светлина, атоми свобода, кристали от съзвучия и сила, сила, сила. Ето тази сила сега се концентрира, оформя силует, сътворение - ражда се тяло на душа. Душата ми излиза от слънцето - така бяла, нежна, ефирна, силна, прозрачна, мощна, дивна, блестяща. Отново на една ръка разстояние - слънцето е зад мен, гъделичка гърба ми. Уханието е на свобода и цел. Космосът пред нас е необятен и толкова богат. Слънцето ни е опора и гръб. Мога да стигна където пожелая. Новородих се.
„Ей, Слънце, благодаря ти“ - казвам му. И чувам в себе си отговора на Любовта без дума гласна. Пеперудите слънца в стомаха ми са милиони, както и атомите в слънцето - едно-същи сме.
Отново протягам ръка към тази светлина - отново се сливам и ме няма. Чистотата е навред. Сияя наравно с всичкото. И ето новия импулс да се родя - оформя душата ми с безкрай възможности, дарена е с богатства слънчеви. И тази мекота зад гърба ми - стълб на слава, мощ и величие. Политам волно, свободно, живо. И пак му казвам:
„Ей, Боже, благодаря ти“ - и се смея живо, защото пеперудите в мен са отговорът Му звънък. Мелодия на чистотата и свръзката на съвършенство. Аз мога всичко! Имам най-прекрасният родител. Космосът е пред мен в своята шир и е наслада да го оема в душата си. Вселенска е душата ми, могъществото носи. И знае всичко.
И пак обръщам се - ръка до тази свещена красота протягам - и в миг се сливам, лекота и топлина превземат ме и ето, извътре съм на тази чистота. Поемам сила, мощ, заряд. И с глас на сътворение душата ми се новоражда трети път - спасение, очистено, светлинночисто, вярно на цялата вселена, Бог и новото напред. Гъделичкащо се смея:
„Ей, Вечни, благодаря Ти! Идвам, тук съм, тук сега пред и в Теб! И винаги Ти в мен, и винаги аз в Теб!“
И зная - пеперудите са светлини свещени, дар от най-чистото небе са сътворени - да живеят в мен и знак са те на любовта - завинаги сме
Богосвързани със светлина!
Слънцето танцува, свети. Топли. Душата ми танцува, свети, топла. Съдържатели на най-чистото Божествено величие. И с песен всепроникваща и нова - ето, душата ми готова е да бъде тук. Сега. В света.
Началото на „Химни на Слънцето“ - „Будя“, 2 х ла
Вдишваме и познаваме този гъдел в стомаха.
Пърха душата ми чиста и лека.
Вдишваме - усещаме тялото си чисто, ново, на място. Раздвижваме се плавно, носим светлина.
5 окт 2024
