Песента наистина стиска за гърлото и ме отпраща в далечното минало!Потичат спомени за първата любов,а после за всички останали прекрасни жени,до които се докоснах в животът ми и които ми дадоха всичко от себе си!!На тези,които са живи пожелавам щастие,любов и дълголетие!
Почнах да слушам песните на Георги Христов преди около 15 години. Когато ми се случи да попадна в интернет на песен, като тази или точно тази, я слушам поне 10 пъти преди да си пусна нещо друго.
Песен, която съкрушава сърцето със своята носталгия и тъга... хваща гърлото и го стиска до самия край. Вероятно едно от най-красивите произведения в българската музика.
И за мен е една от най-прекрасните български песни, но ще си позволя да ви поправя, че в песента няма носталгия и тъга. Тя не е за раздяла, а напротив. Текста е за откриването на любовта в средата на живота (на брега на моето лято) от човек, на когото тя е убягвала. Аз я възприемам, като изпълнена с щастие и надежда!
