Текст : Даньова мама думаше, Даньо ле синко, Даньо ле, кандисах мама, сандисах Кандисах мама, сандисах от бащините ядове, от бащините кахъри. Когато бяхте в люлка, баша ви мене остави, и в Балкана отиде. Гледах ва мама, отгледах, кога големи станахте, и ви Балкана хванахте.