Детската агресия. Рубрика за родители еп. 4, спец. Гост Даниела Тахирова 

Biser Rangelov разбира се, че има всякакви случаи. Не е ли по-важно, ако видим нещо, което не ни харесва да действаме в тази посока, а не да казваме, че е лошо?

@@senihahazim982 Нещо има неразбиране... Може би не сте прочели добре коментара+въпроса ми. "А не е ли по-добре детето да е живо и здраво, а не да е добре възпитано?" Защо трябва да противопоставяме казването на Обективната реалност срещу Действието в позитивна посока? Или едното, или другото. Няма ли възможност да гледаме трезво на нещата, дори те да са негативни и пак да действаме позитивно? Защото силно напомпаният позитивизъм на мен ми идва зле (може аз да съм дефектна бройка...). Преди 1000години сме били много добре, след 1000 години Може да сме много добре, но към днешна дата сме в процес на упадък. И съвсем не мисля да го крия, изопачавам или усуквам. Та от това за мен следва въпросът "Какво да направя, та малко да се пооправят нещата?". И това ми е дилемата - отговорът не е само един, трупам колекция :) За да мога да предприемам позитивни действия Адекватни на ситуацията. (да строя катапулт за превземане на Солун, едва ли ще е адекватно към днешна дата. Преди 1000 години щеше) ПС: ааа, вие мислите, че думите ми са ирония??? Нищо подобно! "Много хубаво и правилно! И важно.Чудесно!" - Аз наистина мисля това! "Поздрави и най-добри пожелания!" - и още повече това! В случайте, когато ползвам ирония - е много по-видно и недвусмислено. Изглежда доста хейтъри има, щом одобрителните коментари се възприемат за иронични... Моето мнение е много силно позитивно към ... по-общо: тъгедърския канал и тъгедърската дейност.

Изказвате няколко твърдения, без да имате доказателства в истинността им! Имам два въпроса към вас. Единият е колко родители познавате и от тези, които познавате върху колко от тях имате наблюдения как отглеждат и възпитават децата си?? Другият ми въпрос е: Вие какво правите в посока да образовате родителите да се грижат, отглеждат и възпитават децата си по най-добрия начин?

​@@senihahazim982 Не се сещам, кои точно са тези твърдения, а вие може да ми кажете какво Точно разбирате под доказателства? Да извадя пълна история на скандалите във всяко семейство във всеки областен град? Да отговоря на въпросите: Родители: например 40човека с малки деца (20 майки + 20 татковци)... И 400 да бяха и 4000 да бяха - пак няма и 1% от всички... А вие колко познавате? 40000. Да кажем, че се раждат 50000деца/година, някой са втори деца * 1-10годишните = примерно 750000 майки+татковци... "Вие какво правите в посока..." - ами очевидно Крайно недостатъчно правя. Иначе какъв би бил смисълът да ви питам: "Аз питам, какво още от Нас (тук съм и аз) може да се направи?" Защо оставам с впечатлението, че виждате в мен човек, който ви критикува за нещо... А е точно обратното - много добри впечатления имам, от това което правите. Просто се опитвам да ви "използвам" и да извлека предложения (на база вашия житейски опит), които да влизат в моята схема.

@@senihahazim982 Да добавя още нещо заключително: - Разбира се, че не сте длъжна или ангажирана да отговаряте на каквито и да било мои въпроси. - Ако сте почувствали и най-малка форма на обида, бих искал да се извиня! Не е имало и капка умисъл от моя страна. Приятели?

Елисавета Балабанова 6-7 годишните деца умеят добре да задържат емоциите си. Също много добре занаят и разбират как да проектират вътрешните конфликти във въображаемият си свят и да ги експериментират там. Би трябвало вече и добре да могат да обменят чувства с другите деца, тоест да играят заедно. Така че първата не агресивна стратегиия е да се попиташ какво чувствам в момента и да го изразиш: 1. Називи емоцията 2. Направи нещо за да я изведеш безопасно вън от тялото и да я изобразиш. Друга важна стартегия в тази възраст е да се научиш да преговаряш. Не случайно в тази възраст почти всички игри са на база „менкане”, тоест търговия и обмен. Ако ти направиш това, аз ще направя това. Това е обвързано и с възможността за малко да отстъпиш, да направиш компромис, но заедно с това и да знаеш кога да излезеш от даун позицията, да се себезащитиш. Третата стратегия е да се правят експерименти в рамките на играта. Единственото условие е да няма физическо нараняване или себенараняване. Мисля че, винаги е добре да се насочват децата към самостоятелна играта и обмен с другите деца. Това вярвам е главният принцип и най-добра стратегия, особено за деца на тази възраст. Относно общуването на родителите с децата много ми допада адлериянският принцип на възпитание, който казва, че на деетто трябва да му се дава избор - можеш да избереш да направиш това или това. Последствията от първото са тези и тези, последствията от второто тези и тези. Сам/а избрери какво да сториш и си понеси отговорностите за това. Даниела Тахирова

@@senihahazim982, много благодаря за отговора!

Didi Dea здравейте. Ще изпратя въпроса към гостенката ни и ще ви изпратя нейния птговор.

В България по закон в държавните детски градини вземат деца в ясла от 8 месечна възраст. Така че теоретично това е възрастта, от която би могло детето да се отглежда в групи и вън от семейството за известно време. Да не говорим, че в държави като Франция примерно, имат опит в групово отглеждане на бебета и без майките за известно време от много по-малка възраст. Но това общо взето е теорията На практика трябва и майката да е готова за отделянето и детето. Под готовност на майката разбирам, да не изпитва вина, за да може да свикне с новият ритъм на живот. Под готовност на детето, разбирам то да има определена самостоятелност - да се храни с детска кухня или храна, която е различна от пюрета и кърма, както и да ходи самостоятелно. Накъде там, в този период се появява и удоволствието от това да играем и изследваме света заедно . Както сама разбирате тези два компонента придобиват готовност в различните диади майка-дете се случват различно. Според мен това се случва в диапазона между година и два месеца и две години на детето. Даниела Тахирова