Музика: Бойчо Иванов
Текст и изпълнение: Геновева Цандева
ЕНЬОВДЕН
Звън камбанен. Конски копита.
С пръчка вълшебна във нощта
весел Еньо в полята заскита
и самодивско хоро завъртя.
Гръм рисува буйната грива,
а под копитата грей следа.
И възкръсва реката пенлива,
блика от извора жива вода.
И докосва звездопад
всяка билка с таен знак.
И потъва в аромат
за магия всеки цвят.
Пак окъпан във лъчи
Еньо пръска благослов,
а вълшебните треви
крият здраве и любов.
Гръм рисува буйната грива,
а под копитата звезден прах.
И възкръсва реката пенлива
със водопад от момински смях.
Пременени в бели одежди,
греят моми в роса - сребро.
Сплитат билки с алени прежди.
Песни се пеят за обич, добро.
И в пенливата река
литват момини венци.
Цвят прелива на брега
във ръцете на момци.
Пак окъпан във лъчи,
Еньо пръска благослов,
а вълшебните треви
крият здраве и любов.
22 июн 2024
