Жената, която мечтаеше да стане стрелец (Будистка мъдрост) 

Благодаря за полезното видео! Точно от това имах нужда!

Благодаря 🙏

Здравей мъдрецо! Здравей Дани! Както винаги попивам всяка казана дума.и да...важно е тук и сега .всеки изминал ден не си прилича,всичко се променя.радвам се,че си бил упорит и не си се отказал да предадеш своя наистина богат опит .ти имаш страхотен потенциал,ние черпим знания,поуки,учим се на търпение.учим се да бъдем по сдържани в преценките си за хората,мечтите,.наистина ,ако се стремиш да си перфектен във всяко отношение,това би те погубило .то е като болест ..постоянно мислиш,че всичко трябва да ти е ок.и...се появява нещо ,което обърква,,плановете,,ти и пъзела се пренарежда.не трябва да се отказваме от това да сме по добри,да сме доволни и от малкото,но вдъхновяващото,.можеш да живееш в палат,но коя птичка пее в златна клетка? Харесвам скромността и непосредствеността с която мъдро ни водиш,да сме упорити,неотказващи се,не зависимо от пречките ,които живота така или иначе ще ти поднесе. Безкрайно ти благодаря за днешното видео.изключително ме впечатли !сега ако ми позволиш ще ти изпратя едно стихотворение от моята дъщеря.което беше написала по повод това дали можем да продължим и дали трябва да се страхуваме от бъдещето... Майчина надежда Бях семенце в утробата на майката земя.стоях на топло и безгрижно,но липсваше ми нещо там....във влажния и тъмен свят. Пролетта дойде и аз прокълнах над земята. Усетих странна болка..аз растях! Посрещнах светлината ,която бдяла бе над мен. Тогава аз разлистих цветове, А птиците запърхаха над мен с криле. Как красиво бе синьото небе... Така се радвах на живота и мислех,че това е моят свят. Но ето че настъпи друг обрат. В нивата широка появи се комбайнер. Бе жежко лято... Страхувах се и мислех,че някой ще прекърши крехкото ми стебълце. Но тъй ненадейно ,изведнъж две мънички ръце поеха ме и аз въздъхнах.,,о,цветенце,,!,..възкликна малкото дете. Погали моето челце. Отнесе ме във къщи. Тъй странно до прозореца стоях,аз всеки божи ден. И мина време... Дойде и есента...изпадаха малки семенца .това са моите деца Палавникът вятър се раздуха,развихри се,и семенцата той пое.. Повдигна широко нежното перде. Отнесе ги със себе си .обърна се и рече : ,, не бой се!те ще са добре..,, По своя път те трябва да продължат. Заглеждах се ден след ден в далечината.и неусетно зимата дойде... Притворила от умора клепачи тежки Представих си как под дебелия кожух Ще се роди отново нова пролет. Нов живот! Не знам каква ще бъде тяхната съдба Но моля се от все сърце,.. Ако са в беда,да ги поемат две мънички ръце... От сърце ти желая да си все така позитивен,проницателен,да следваш твоя път,защото той е доста дълъг,но изключително необходим. За да дишаме,мечтаем,дерзаем... Нека те има Дани,и вчера,и днес,и утре!!!

Благодаря

Сърдечно благодаря!

Благодаря за тези думи! Има нужда да си ги повтаря човек!

Благодаря ❤

Благодаря ти много за поредното полезно видео ❤

Благодаря за както винаги за полезното видео. Благодаря

Интересно и полезно видео! Благодаря! Бъди здрав и щастлив! 🙂

Полезно ли.. Това е супер полезно. Благодаря ти !

🙏🏼

Здравей, Дани. Моля те да направиш видео, което да помогне на хората като мен. Преди години, когато бях малък чичо ми ме караше да се събличам и д аси докосваме една в друга ... мъжките достойнства.. след години това ми остана като травма. Сега аз съм чичо и не бих си позволил такова нещо, дори не бих го помислил .. Но според мен има хора, които имат нужда от сила за да го преодолеят