Ти спомняш ли си тази топла вечер,
с тополите и княжевския път,
когато на завоя спря и рече,
мечтая за семеен кът.
Сега нощта е като теменуга
и въздухът ухае на липи,
в леглата са щастливите съпрузи,
но ти стоиш, защо не спиш?
Дали, защото някоя ти каза,
с тревога плаха и със загрижен тон,
че твоят дом ще бъде вечно празен,
докато аз съм с форма и пагон?
Понякога се връщам прашен, кален,
целуна те с изпръхнала уста,
въздъхнеш и косата ми погалиш,
но кратко трае радостта.
Отново нейде трябва да замина,
отново служба и неизвестен път,
но пак застива твоята усмивка,
а твойте мигли мокри пак блестят
Аз зная, че така е много трудно,
на работа, от работа в дома,
и често пъти, зная, ти се случва
да сядаш ти на масата...сама,
Но ако все пак някой ти предложи
да промениш живота си за миг,
аз знам, ще отговориш, не, не може,
защото ти самата си войник.
6 сен 2024
