Обичам този край на България, където полетата от златни жита се сливат с морето... Навремето един добруджански танцьор ми беше казал, че е много характерно за танците от този регион да изразяват преклонението на хората пред насъщния. Дори когато мъжете набиват крак, те го правят толкова нежно, все едно че галят земята, която ги храни... Поклон родолюбци, че пазите фолклора и традициите ни живи!
