Ако е писано да се намери ще се намери, ако не е писано няма. Не е нужно ние да се грижим прекалено за това, а да си следваме усещането в сърцето (а не ума) и то ще ни отведе където трябва.
Благодаря за споделянето, често се чувствам сама и неразбрана. Но сякаш започвам да се смирявам и да осъзнавам, че никой не ми е длъжен, нито да ме разбира, нито да следва примера ми. Бих дала като съвет да бъдем наистина себе си, да разберем какво обичаме, кои са границите ни и с какво не бихме направили компромис. Например, не посещавам места, където се предполага, че хората ще са с твърде различни ценности и интереси и от мен и се стремя да посещавам такива, с подобни на мен хора. Не отварям сърцето си, истинското си аз пред всеки, а само пред, хората които биха ме оценили. Наистина, ако проявим повече разбиране, търпение и дори милосърдие и любов, ще си спистим много нерви. Хората, които са различни от нас, например по-матерално насочените, те са такива, поради опрелена причина-модел в семейството, детството, социалната среда. Може би не са готови все още, така погледнато даже ми става мъчно за тях. Така, че лесно е да съдим и дае ядосваме, но по-градивно е да приемаме и обичаме.
Тегаво е да бъдеш и останеш положителен пример сред много негативни, но в същото време е предизвикателство и отговорност, която ако поеме всеки който може света ще е малко по-добър в края на краищата и това е което зависи от индивида - неговия собствен избор :)
Аз също се чувствам различен от масата хора,обичам да оставам сам,но и имам нужда от контакта с хора и е труден баланса.Това е типично за интровертите.Забелязал съм ,че когато си позитивен,постоянно се развиваш,тренираш и си в добра форма,имаш различни интереси и интересни хобите(ски,мотори,шах,логически пъзели,пчеларство:) и т.н),Те хората са привлечени от теб и искат да са около теб и да научат повече за това кой си и твоите интереси.Но в зависимост от различните житейски моменти и трудности не е лесно човек да остане в това състояние на духа....Много е важно човек да се харесва,да постига малки победи,да се развива и да е емоционално спокоен,ако иска да е по-приет в обществото. Поздрави за видетата!Действат много успокояващо и в същото време,кометираш интересни теми,които хубаво човек да се замисля. Ти си направил нещо,което и на мен ми е голяма мечта.Опитваш се да постигнеш свобода и да си независим от света,но за съжаление истинската съвременна свобода е,ако си и финансово независим.Аз това се опитвам да направя,иначе няма смисъл.Дори човек да отиде в дивото,в гората или на някой остров,той пак е Роб!Роб на оцеляването,защото има нужда да яде,да пие вода,има нужда от подслон,да го изгради и подържа и така може да се окаже,че е по-малко свободен,от колкото съвременние работещ човек с всичките удобства и технологии.... Поздрави и успех с канала!.Не се отказвай!
Благодаря ти за хубавия и смислен коментар! 🤝 Забелязал съм, че като живея спокоен живот и съм спокоен околните чувстват успокоение като са с мен или като гледат видеата ми, а аз не го усещам така защото за мен в този момент е нещо естествено това състояние и не го забелязвам. Изглежда, че другите по-лесно усещат какъв си отколкото ти самия когато си свикнал с дадено състояние....това обяснява, защо често гневните и избухливи хора не могат да се усетят, че са такива дори и да им го посочиш...може би ставаме слепи за това какви сме когато е станало нормална част от ежедневието ни...:) Също бих коментирал въпроса със свободата. Аз напоследък осъзнах, че с този начин на живот нямам толкова физическа свобода, колкото имам свобода на ума си. Наистина без финансовата независимост е трудно и аз също искам да реша въпроса с финансите по разумен начин като не компроментирам начина, по който ми харесва да живея. В същото време не бих искал да изгубя свободата на ума си преследвайки финансова свобода. (Правил съм го вече и се чувствах много по-зле психически и физически) Осъзнавам, че това, което правя с живота на село изглежда сякаш е един вид стремеж да съм независим от света (самозависим), но всъщност решението си да дойда тук беше на базата на усещане, а не мисловен план или идея. Аз исках от години да живея сред природата и това ми харесва, да ядем аз и близките ми здравословна храна която знам как е отгледана също е важно за мен....и като добавим движението, уединението и спокойствието - някак се навързват нещата и не е било защото искам да съм независим, защото реално никой на този свят не е и никога няма да бъде независим. Ние сме създадени и съществуваме като малка частичка от екосистема, в която всяка частичка е взаимозависима от други частички. Дори най-богатия и финансово независим да си почти всичко, което имаш или си постигнал ще е благодарение на наличието на други хора и условията, които са позволили да създадеш и запазиш богатството си. Дори най-големия отшелник да си и да живееш в пещера, отново ще си зависим от природата и от това другите хора да не те нападнат или да не воюват и да не унищожат теб или природата и околната среда, от която живееш....ние не можем сами да съществуваме, защото съществуването ни произлиза от други неща, то не се случва и не идва от нищото. Всяко нещо, което съществува произлиза от нещо друго и зависи от нещо друго и така всички зависим и сме повлияни от някой или нещо и от нас също зависят и са повлияни други :) Ние си мислим, че когато постигнем финансова независимост тогава ще можем да правим само каквото ни харесва и каквото си искаме, но аз смея да твърдя, че човек може да прави пак каквото си иска дори и да не е финансово независим, просто трябва да не прави компромис със себе си и да пожертва някои неща от които да се откаже. Но не е ли същото и с финансовата независимост - все от нещо трябва да се откажеш докато я преследваш и за да я постигнеш :) В живота винаги има някаква цена която трябва да платиш за това, което избираш да правиш... Желая ти успех и скорошно постигане на финансовата независимост! 🙂🙏
@@dany_yordanov Ехаа,Благодаря Ти за отговора! Наистина,свободата на Ума и Психичното спокойствие е най-важно,иначе ще рухнем...Финансовата свобода е начин да се минимизират зависимостите от битието,работа,близки или световната обстановка.Но ако е трудно поситижимо,човек не трябва да си дава здравето за това.Но пък,ако намери баланса и се научи да е упорит,инат и да не се предава са качества,които може да се каже,че са безценни.И пак стига да бе му мине целия живот в гонене на това нещо...Баланса и преценката за собсвените възможности и нужди(+психични) е много важна. Само да допълня една мисъл за Финансовата Свобода.Истината е,че живеем в свят подобен на Матрица(донякъде филма Матрицата илюстрира това) и ако се научим как работи Финансовата система,какво са Парите,как се определя Стойността(на всички стоки и услуги),можем да се научим да я "хакваме",да виждаме пролуките в нея и да се научим да предвиждаме събитията,защото тя е доста предвидима,ако човек се научи да я гледа по-мащабно. И от личен опит,колкото повече научавам за Финасовата Система,толкова повече се шокирам колко абсурдна е "Тя",но света нямаше да може да се развива без "Нея".Може би на човек трябва и да му е интересна тази тематика,иначе ще е много трудно да се мотивира да я разбере. За мен това е,като игра на шах или логическа игра или стратегия в реалния живот и за това много ми харесва:)Ако човек се научи да гледа така на живота,като игра и той е главния герой и в зависимост,какви ресурси разполага да се развива е много готин Трик да си направиш по-интересен живота. Поздрави и успех!
Чест и почитания за честността Ви Дани ❤ Тази избрана пътека е трудно да се върви,но човек диша спокойно и винаги печели уважение. Благодаря Ви за споделянето и бъдете здрав и благословен ❤❤❤
Може би. Всяко нещо има хубави страни и недостатъци, просто са различни :) Чувал съм, че в историята масово комуните свършват в скандали често заради нерегламентирани сексуални взаимоотношения. Единствените устойчиви на вековете комуни май са манастирите, където мъже и жени не живеят заедно :)
Здравей, това може да е много неприятно наистина. Бил съм в подобна ситуация, но аз я реших като смених работата. Ако не можеш да смениш работата искам да ти споделя една поучителна история от човек, който познавам (няма да казвам кой е, защото е лична информация и внимавам да не споделям такава без да имам разрешение), ще го наричам Х.: Х. работеше административна дейност и имаше колежка, която се казваше Р. Двете ужасно не се спогаждаха - и двете искаха да установят надмощие една над друга и не успяваха. Караха се, сплетни, злоба, опитваха се другите колеги да привлекат на своя страна и да насъскат една срещу друга.... Никоя не отстъпи, никоя не се примири, негативните емоции и жлъчното чувство беше в тях в продължение на месеци, може би някоя и друга година... Едната в един момент се пенсионира, скоро след това се разболя тежко и преди да умре се обаждаше на другата няколко пъти....може би искаше да се помири и извини преди да умре....скоро след това почина. Другата не след дълго след като Р. почина се оказа, че има злокачествено образование (тумор), което изисква спешна операция, за да спаси живота й... Колко много и дали всичките тези дни и месеци на тежък негативизъм, може би дори омраза в умовете и телата им е допринесло за здравословните им проблеми като го сложим като капак над всичко останало като стреса и напрежението от самата работа, може би леко нездравословния живот който са водили ако не са се движили редовно и не са се хранили добре.... не знам наистина.... но за мен техния пример беше показен, че човек ако остави омразата и жлъчта, негативизма спрямо друг да тлее и да се разгаря прекалено дълго в себе си - може да е пагубно за теб самия. Затова каквото мога бих направил да не си го причиня - ще сменя работата, ако не мога ще търся начин да го/я разбера, да се поставя на мястото на другия, да го оправдая, да простя, да го приема някак и търпя, да видя някакви черти или страни, умения или друго в него или нея на които се възхищавам или ми харесват и на тях да се опитвам да се фокусирам, да го избягвам колкото ми е възможно и да избягвам конфронтациите.... И да не забравям, че сега изглежда, че съм заседнал с тоя човек в тая ужасна ситуация завинаги и ще прекараме живота си заедно, което е напълно неприемливо, но всъщност бъдещето е абсолютно непостоянно и различно от днешния ден - още утре той или тя може да се прнсионира без да очаквам, или да реши да смени работата, или да стане християнин или бъдист и да се превърне в чудесен и мил човек....и кой знае още какви непредвидими промени могат и ще настъпят.... Будисткия монах Аджан Брам казва: Изпитвайте състрадание, а не гняв спрямо колегата или шефа който не харесвате - вие трябва да го търпите само докато се срещате в работата, а той трябва да живее с това, което е по 24 часа през целия си живот.... Не знам какво друго мога да ти споделя, но това е всичко, което мога в момента. Съчувствам ти, че си в такава ситуация, знам колко негативно влияе на психиката и качеството на работното място и живота ти....но се надявам нещо от споделенето с нещо или малко да помогне. Ако не - времето е сигурния лечител на всичко - нищо не оставя да продължи завинаги....
Благодаря ти за споделенето Евгени, радвам се! Стана ми любопитно и ще се радвам да споделиш с какво по-конкретно ти е било полезно това, което правя? 🙂🙏 Понякога на мен самия ми е трудно да осъзная ползата от това, което правя въпреки всичките коментари с благодарности от хора, които следят канала...та вече съм решил всеки като напише нещо като теб да го питам :))
Благодаря, цял живот съм черна овца в бяло стадо.Но се придържах към моите разбирания не ги налагах,но и не се съгласявах безрочотно.Предпочитсх диалога и изясняването може не в същия момент.Оставам да се утаи водата.❤❤❤❤вървя по своя път,уважавам хората тска са ме учили,а как те се отнасят с мен ди е техен проблем ❤❤❤
Много правилно разсъждаваш Дани, че не бива да насаждаш мислите си и идеологията си на когото и да било! В това отношение мен по-скоро ме отвръщава стремежа на някои църкви и религии да те приобщят, завинаги. Човек трябва сам да решава на какво и на кого да вярва, и дали въобще трябва да принадлежи към някоя група от хора или не! Защото хората сме толкова различни, колкото човеци съществуват. 😊 Относно сърната, май беше сръндак. Все едно, не споделяй с никой къде си го видял! Защото има много ловци и бракониери, които избивайки ги, рискуват този вид животни да се изгубят!
Така е Мими :) Относно сръндака...аз тоя ден срещнах два сръндака и една сърна и определено нямам намерение да оповестявам на братята ловци къде и как...😀🤝
