Много голяма е духовната полза от тези репортажи които правите. Дано Бог да ви дава духовно усърдие и вяра за да продължите, но и повече зрители да ви слушат и гледат! Бог да пази православните християни!
Благодарим за душеползните подкасти с отец Димитрий! Живеем в трудни времена, в които на всеки един от нас са ни нужни тези слова , за наша нравствена и морална полза , за укрепване на вярата ни в Бога! Поздрави и успех в полезното Ви начинание , което да достига до все повече българи !
Аборта е грях, но е още по-грях ако се остави плодът да се роди, и да бъде хвърлен в сметището. Или захвърлен в бездната на мъчението и страданието, поради грехът на майката и бащата, както е в повечето случаи.
Знаете какво казва Спасителя ни " Има пътища човеко, които му се струват прави, но те водят до погибел". Дори да бъде подхвърлено детето, никой не знае каква е Божията промисъл за него. Примери много, в подобни случаи, но най-показателна е, тази с Моисей!!!
Не, не е по-голям грях. Дори напротив, може и да не е смъртен грях. Дори детето да не може да израсне при майка си, по-добре е то да бъде износено и родено. За да бъде вписано с име в книгата на живота, за да бъде кръстено, да бъде просветлено. За да има възможност да намери съзнателно Отца си или дори да послужи за Божиите дела. Как ще се изпълни всичко това, ако му отнемем живота още в майчина утроба?
Отче Димитрий, простете ме мене грешника, но това,че някой нещо е казал, не значи че това е правило за църквата. Говоря за 20 годишното лишаване от причастие. Причастието се предшествува от разкаяние, изповед и опрощение. Нима нашия Спасител е чакал 20 години, за да прости на разбойника висящ до него на кръста, когато е разбрал, че той найстина се е разкаел, за убийствата, и това което е сторил греховно! Напротив, виждайки, че се разкайва с цялото си сърце и душа, Христос му казва"Още днес ще бъдем с тебе в рая", Спасителя също ни казва"Който не пие от кръвта ми и не яде от плъта ми, не ще види царството небесно ", т.е., не взема свето причастие! Ролята на духовника е, не да го лишава 20 години от свето причастие, а да разбере дали съгрешилия се кае искрено, или формално, и това да бъде критерий, да даде или да откаже опрощение, и съответно причастие! Приставете си, че човека, не преживее още 20 години, а изкрено се е разкаел, тогава........? Ако някои желае, може да продължи съждението!😢 32:25
Простете, че се намесвам в разговора, но позовлете да кажа няколко думи... Господ не е чакал, за да прости на разбойника, така е, все пак Той е всемилостив. Но въпреки това разбойникът си е понесъл своята епитимия - първо, като са го разпънали в страшни мъки и второ, като след това полужив са му пребили пищялите, за да да изхвърлят трупа му. Така че да, бил е приет в рая веднага от всемилостивия Бог. Но нека не забравяме, че освен всемилостив, Бог е и справедлив и всеправеден. Затова и е оставил разбойникът да понесе епитимията си. Епитимията не се налага от жестокосърдечие, а с цел човекът, който в паднал в смъртен грях, да се очисти преди да приеме Светинята в себе си. Без това очистване рискува причастието да е за осъждане. Така че трябва да се подхожда разсъдително, защото причастието не е супа, а Тяло и Кръв Христови.
Приятели, написах по-горното, не да питам за разбойника, а го преведох като пример, защото все пак вярващите са последователи Господни. Въпроса ми е кой точно, и на какво основание е приел, че точно 20 години, трябва да се лишава от причастие? Никъде в светото писание, не се фиксират дати, или срокове, за каквото и да е! Пак ще задам същия въпрос: Ако човек почине през тези 20 години, а се е разкаел искрено......? Фиксирането на каквито и да е цифри в живота на църквата, ми прилича малко на индулгенциите в католицизма. Разликата е, че вместо пари, се заменят с фиксирани години !
@@hristom5467 В такъв случай мисля, че трябва да прочетете житието на св Мария Египетска, за да видите колко години се е разкайвала, заради порочния си живот, докато се удостои да се причасти от авва Зосима с Христовите тайни. А сравнението на индулгенциите с годините епитимия е меко казано нелепо. В единия случай човек си купува опрощение без покаяние, а в другия случай се кае за греховете си, докато очаква да мине епитимията. И не отговорихте на въпроса ми: "ако човек се причасти без да принесе плод на покаяние... не рискуваме ли да осъдим душата му"
@@hristom5467 Абе господине, вие въобще не четете какво ви пиша. Пеете си едно и също. Не може да сравняваме Господ Иисус Христос, който е сърцеведец и прониква в душата на човека, със свещениците, които са обикновени хора, грешни като нас. Господ е знаел кой как се кае, кой е искрен и кой не и съответно не било необходимо човекът да бъде изпитван по някакъв начин. Понеже Той Самият е Бог и всичко знае. Докато свещеникът, както казах, е обикновен човек и той няма как да знае идващите при него доколко са искрени в покаянието си, затова и се налага епитимията, за да се изпита покаянието на човека. Ако човек искрено жадува за Тялото и Кръвта Христови, на него епитимията няма да го отблъсне, а с усърдие ще я изпълни. И обратното, ако човек се смята за праведен и не осъзнава греха си, ще възроптае и може и да не изпълни наложената епитимия. Пак казвам много е погрешно да сравнявате Господ Иисус Христос с обикновените хора. И фактът, че се противите на приети канони от свети отци (които са се ръководели изцяло от Светия Дух, а не са измислили тези канони от себе си) говори, че у вас има гордост. Ние не сме по-мъдри и по-боговдъхновени от светиите, писали тези правила. Щом са ни ги дали, значи ние трябва да ги приемем с послушание, а това, което вие правите, е мъдруване... ама защо така, ама защо иначе... ама ако стане това,... ама ако стане онова... Никой не бива да дръзва да променя, завещаното ни от светите отци, защото то е боговдъхновено.
