Това е моето село. От тук са дълбоките ми корени които обичам безкрайно. 🥰 Толкова радостно ме разплака това предаване и да видя и чуя Гентата, жената на пейката която беше приятелка на баба и тя така я наричаше. Жената когато проби ушите на сестра ми като дето. Това село преди 30+ години имаше толкова много живот. Много стотици ниви даващи благородно каква ли не продукция: картофи, боб, зелен фасул, домати, тикви, тютюн, чушки, краставици, марули, зеле, дини, тиквички, овошки... Всеки уикенд от Златоград идваха деца и внуци с рейса да помагат на бабите и дядовците на нивите. Аз прекарвах по месец през лятото при баба и дядо които се бяха върнали от града където бяха отгледали четиримата си сина поне 20-30 години, обратно в селото да се грижат за свойте родители, пра баба ми и пра дядо ми. И там си останаха още поне 15 години след като си отидоха техните преди да се върнат обратно в града на стари години. Последно бях с дядо там преди 3 години като се завърнах в България. Само за два часа но беше задължително. На него много му беше чудно колко много винаги държа да дойда до Кушла всеки път като се върна от чужбина. Ами как не. Толкова много го обичам това място. Всяко лято като бях малка 30-40 деца играехме на площада и къде ли не из цялото село, на гоненица и криеница и игри на които и имената не си спомням. И на реката която сега е доста пресъхнала ходехме, и все някое дърво с ябълки или череши катерехме или нива с ягоди обирахме. :) Вечер чак до полунощ, докато дядо не викне "Дидка, хайде". Само като си помисля това сигурно е била такава радост за цяло село от баби и дядовци да слушат детски смях и реч да ехти до късните нощи щастливи и жизнерадостни. Една година помагах и с всички различни фази от отглеждането на тютюн. Ставах с баба призори когато ми се ходеше, докато има още роса на листата да оберем тютюна и цял ден го нижехме. Те решиха че не е за тях след първата година. Но пък аз понякога прекарвах време по къщите на приятели които нижеха и им помагах с нанизването на някоя друга игла тютюн за да могат по бързо да излязат да играем на вън. Последно когато бях там преди 3 години видях гледки там които никога не бях виждала за 35 години, защото срутили се напълно паднали къщи откриваха нови висоти на хоризонта. Преди пет години бяха останали само около 30 души над 70 годишна възраст. Отидох и една година преди това и хванах уникалния момент на ятата лястовици които излюпват малките си там и хиляди лястовички се учат да летят преди да излетят на юг. Учудвам се че само уникалното черно злато мумио споменахте в предаването но не и уникалното късо рогато говедо което е единствено във Кушла и защитено от ЮНЕСКО. Аз се чувствам невероятно привилегирована да съм отрасла на млякото и маслото на тези уникални крави. И от факта да съм видяла 100+ селяни как взимат ред по двама всеки ден да изваждат цялото стадо на паша... Защото така правеха, и овцете и козите и те отделно. Имаше стотици животни които се растъпчваха подобаващо се из баира. И аз веднъж отидох с баба. Един от най любимите ми спомени като дете, както и последния път като садяхме картофи заедно на една от многото ни ниви (всички си имат имена) преди 18 години преди да замина за Америка. 2020 е последния път когато някога ще отида в Кушла с дядо защото той си отиде през март 2021. И ще е последния път в който ще видя баба и дядо заедно или изобщо в нашата къща в Златоград. 😭 Която той построи с баща си през 60те. Толкова съм благодарна за моите предци и моите корени и че съм пораснала докосната от една много уникална среда и съм била свидетелка на истинския живот на село където хората бяха задружни, трудолюбиви, издържащи се от земеделие и животновъдство, с никакви модерни удобства... освен ток и телефон. Спомням си и пункта и как всички оставаха паспортите си... И войници с пушки в определен период идваха до селото. Бях инструктирана да не стъпвам в гръцко... Обаче като игликите които бяха мои да набера са от другата страна на оградата нямаше как да не скоча с бързо потупващо сърчице надявайки се войник със пушка да не ме види и хване. Кушла е завинаги в сърцето ми. Тя съдържа пръстта и кръвта от която съм аз! Благодаря за тези 30 Мин дигитално увековечаване на този Кушленски дух.
Благодаря на Диана за вдъхновяващото представяне на родното ми село!!! Аз съм братовчед на баща й(Емил). Никога до сега не съм чел или чувал толкова добри думи за с. Кушла! А ти мило момиче, дори не си родена в това село! Затова ти се възхищавам толкова много. Благодаря ти от сърце! Поздрави на семейството!
@@valentingeorgiev-7055 Удоволствието е мое. 😊 Непременно ще предам поздрави. Точно преди час се видях с баща ми. В България съм за няколко седмици и утре ще ходим да видим баба. 🌠💕🕊️🌹🧿
@@DiyanaAlcheva с дядо ти Асен бяхме много добри приятели, Бог да го прости. Много ми е говорил за теб и най-вече хвалил от теб! Сега разбирам, че е имало защо.
Дияна, имате правописни грешки- вместо Ще трябва да пишете Беше.Но това не е болка за умиране, по-страшното е, че сте избрали Америка, вместо да се приберете в Родината, която се нуждае от млади хора като Вас. Не заради спомените, а заради Вас и бъдещето!
Благодаря за Вашето предаване.Българоя е страна надарена с много природни богатства ,с красота.Жалко ,че не умеят управниците да я оценят.Въпреки всичко ,аз вярвам ,че България ще оцелее въпреки всичко,щом има хора като Вас.Благодаря Благодаря Благодаря. Бъдете Благословени.
Благодаря за полезната история! Човекът е човек, когато е на къра, на нивата, когато с ръце подрежда земята. Лека, полека хората ще тръгнат да стават човеци.
Толкова ги обичам тези хора♥️Ненавиждам големи градове, обичам селата с цялото си сърце💓🙏Аз ще дойда при вас да живея с детето,да завърши само след две години медицина и ще дойдем!В София сме но там не е за живеене вече!Хубаво предаване,да има повече такива👏
Като гледам как обезлюдяват Българските села ми става много тъжно,аз също съм от село от Родопите също се обезлюдява,а няма по спокоен и здравословен живот на село но няма препитание за хората и бягат по градовете и чужбина!
Така опустяха селата.Имам къща в село след ,като почина майка ми 2003г ограбено всичко,обрасло с храсти вече не е жилище а е гора и не само моя дом .В цялото село да има не повече от 20 човека на възраст от 70г нагоре.Само централното шосе още не в станало гора.Китна Тракия, черноземни смолници ,които дават всичко само вода да има.Благодаря
Екатерина Томова също пише за Родопите, дори е наистина автентичният автор, но по соца не беше добре за властта жена да е начело, лошо беше това. А Николай Хайтов има много съмнителна репутация сред самия народ, за съжаление.
ПРАВЕТЕ ОЩЕ ТАКИВА ПРЕДАВАНИЯ , ПРАВЕТЕ ОЩЕ ТАКИВА СРЕЩИ С ХОРАТА НА ХАЙТОВ , ВИЕ ГО МОЖЕТЕ , ВИЕ ЗНАЕТЕ КАК ДА ГО ПРАВИТЕ , ВИЕ ИМАТЕ НЮХ И ОЧИ ДА ВИДИТЕ ВСИЧКО КОЕТО ТРЯБВА ДА ВИДИМ И НИ ГО ПРЕДСТАВЯТЕ ПО НАЙ- ДОБРИЯ НАЧИН , БЛАГОДАРЯ ЗА КОЕТО !!!!!!!!
Министри и управляващите после се "чудят" как и през кой граничен пункт е избягал Пепи Еврото или от откъде е излязъл/влязъл брата Галев или Таки или Къро вероятно и стотици други ... прескачат по един плет и готово , кеф ти гръцко , кеф турско и от там кеф ти Дубай кеф ти Южна Африка... защо им е излишно да рискуват с фалшиви документи или КПП-та ....
