Много си прав Юли :))) Но най-трудно е да преодолееш страха да отиваш сам там накъдето те води душата :( Все едни гласчета: виж другите са си взели приятели, а ти... тук не се ходи сам...... който ходи сам е еди си какъв .Често съм чувала такива думи за соло пътешествията:)) Благодаря че сподели идеята :)))
Години наред ходя на какви ли не мероприятия, сама - курсове по интересуващи ме теми, спорт, танци, екскурзии... може да се каже, че съм доста активен човек, който се стреми да е сред хора, а не сам вкъщи, но въпреки, че имам желание да контактувам, като че ли на главата си съм нахлупила шапка-невидимка и никой не ме заговаря. Сякаш всички са отишли там по двойки или с компания и се чувствам като пето колело на каруцата. Ако от своя страна се опитам да заговоря някого, обикновено се стига до размяна на две фрази (въпрос ,отговор, благодарност за отговора) и разговор не потръгва. Може би подсъзнателно се притеснявам не знам от какво и това се отразява на комуникацията, само предполагам.
И аз има точно същия опит. Когато си сам, другите не те приемат. Не съм пртеснителна, опитвам се да заговарям хората, но извън дежурните любезности са доста затворени. Някои са толкова невъзпитани, че демонстративно ми обръщат гръб.
Отдавна съм го разбрал Юли. Теглиш една и почваш да питаш наред. Много често се изкарвам малко тъп , но винаги се появява човек от който имам нужда да ми помогне. Важното е да преглътнеш страха и да вървиш напред. Аз лично се престраших когато снимах една поредица от клипове и ме беше СТРАХ да излеза на сцената, заради огромната тълпа. Тогава единия от басистите ме видя и каза - Нека да аплодираме оператора Пламен да се престраши и да се качи на сцената. Тогова за няколко секунди хем срам, хем искаш да се кача, хем нещо друго и като видях хорските физиономии и как почанаха да ме аплодират - викам си - А бе я дай да излезна пък каквото стане. И от тогава до ден днешен се сещам за този случай и стотици други и скачам с главата напред. А като знам до 12 клас какъв льохман бях... сега този проблем го нямам. Просто съм отворен към всеки един - Една малка тайна от мен - Вместо да се поздравите за довиждане с нов човек - момче или момиче - прегърнете го натръгване. Нямате си на предства какви врати се отварят. А и всеки има нужда от прегръдка!
