Много са добри..."Тежко ходят а леко стъпват",както казваше нашия корепетитор. Научих Добруджанския ръченик 1967 година.Тези млади хора ми напълниха очите със сълзи от радост, умиление и хубави спомени.
Няколко са специфичните неща в добруджанският танц. При мъжете това е чупката в кръста, поклащането на раменете и главата, отворените длани. Една лекота и замах в движенията. На малцина им се отдава да го постигнат и тези млади хора са едни от тях. За мен, като човек кореняк добруджанец, е особена наслада да ги гледам.
Stoian Dimitrov , за игра ми сърцето и с гордост се изпълни, че и аз съм живяла в златна Добруджа! Много здраво играят Добруджанци, както и здраво работят ! Поклон !
