Разговор на Пламен Сивов с доц. Тодор Велчев за новата книга на Джон Брек “Отвъд тези хоризонти” на ИК “Омофор” Поръчка на книгата: bit.ly/3jpm9L4 Подкрепете ни в Patreon: / pokrovfoundation
Една малка поправка. Явленията в квантовата механика не зависят от наблюдателя! Нашето наблюдение става чрез взаимодействие, но познатите ни методи на наблюдение (чрез взаимодействие) са толкова груби, че изменят системата, която наблюдаваме. Абсолютно същото с измерването на електрическо напрежение, например. Ако съпротивлението на волтметъра е съизмеримо (например равно) с вътрешното съпротивление на източника на напрежение, то ние ще измерим по-ниско напрежение (наполовина ако съпротивленията са равни) от това, което искаме да измерим. Така че в това отношение в квантовата механика няма никаква мистика.
Може би една подходяща аналогия, в която квантовата теория и християнството се докосват, е концепциятя за п е р и х о р е с и с или за съприсъщността в учението ( доктрината) за Светата Троица. Това учение гласи, че животът на всяка от Трите Личности тече през другите Двама, така че всеки поддържа Другите и има пряк достъп до Тяхното съзнание...Но тази аналогия, разбира се, като всяка друга, е ограничена. ... А също и физиците до ден днешен все още не са успели да стигнат до единодушие по отношение естеството на светлината. Според една от теориите светлината е вълни. Според друга е съставена от квантови частици енергия. Един физик предложил следното разрешение на проблема: " През понеделник, вторник и сряда ще приемаме, че светлината е вълни. През четвъртък, петък и събота ще я разглеждаме като енергийни частици. " Разбира се, един ден е оставен настрана, през който физиците да не се занимават с естеството на светлината. Човек не е способен да обясни тайната...Единственото, което може, е да признае присъствието и. ... Както в Християнската вяра, така и в квантовата теория.