Маргарита Хранова и Искра Радева •МОЙ ЖИВОТ• (20.10.23) 

Както винаги Вие сте безпогрешна в усета, в изказа, в думите, посланията Ви са пропити с любов, за което Ви благодарим! ❤ За Наско Пенев Записахме две песни с него за проекта: 1. “Единствена”, по текст на К. Филипов, музика и аранжимент на Красимир Гюлмезов и 2. “Везна”, текст на Калин Донков, Музика и аранжимент: Момчил и Калоян Колеви. Премиера на “Единствена” - същата вечер, когато имаме концерт в НДК - 23.11.23, зала 1, 20:00ч

@@Igormarkovski , както винаги сте повече от мил. Няма думи на света- на всичките езици, на които бих могла да структурирам мисълта си спокойно- които са достатъчни за Вас и този изумителен проект.( Как пък ненавиждам тая дума, ако знаете...Ама не се сещам друга!) Посланията ми, както ги наричате, само отразяват мааалко от любовта, която споделяме заедно. През и чрез тези красиви песни и техните въздействащи стихове и великолепни филми. Повярвайте, не Вие на мен трябва да благодарите за каквото и да е! Аз на Вас. И на всички замесени в тази фантастична история на и за любов, наречена Пеещи Артисти. Пък и Лили отдавна го е изпяла- любовта е по-силна от всичко. Нали така. Тя и друго е изпяла. И то вече не е чак толкова красиво, тъжно е по- скоро. " Любовта ще бъде векове безсмъртна, но само веднъж- жива". Чрез тези неописуемо красиви и стойностни песни и техните послания, не на последно място и чрез нашите емоции, породени от тези великолепни произведения- любовта ще е не просто безсмъртна. А винаги жива. Защото я споделяме. И така тя живее в думите ни, в чувствата ни, в мълчанието ни дори. Така че...ако има някаква любов в думите ми, както казвате- повярвайте ми, тя е много повече в сърцето ми. И в това, което не казвам...Но Вие така или иначе "виждате" между редовете. :) Знате ли, че сега покрай принудителната си "почивка" се замислих за нещо. Сигурно ще Ви стори доста откачено и леко смешно вероятно, но осъзнах, че огромна част от песните в този проект са се появявали в някакви критични за мен моменти. Не не непременно отрицателно критични- и хубавите емоции могат да те извадят от релси. Мен поне повече, отколкото лошите. И във всеки един такъв момент ми е било по- леко. Защото съм имала много съществена вътрешна опора. Така че...няма думи на света, с които да Ви благодаря достатъчно. За всичко лошо, което с тези песни е изглеждало преодолимо и за всичко хубаво, което беше още по- красиво с тях. Ще Ви дам само един пример. Когато излезе ЛЮБОВТА с Татяна Лолова и Орлин, в този ден загубих пациент за чийто живот се борих три години. Със заболяване, което не се лекува- само се контролира. Да де, но когато пациенът ти е дете на 8, прекрасна художничка и шампионка по шах...Не е много лесно да останеш само и просто лекар. Професионалист. Три години аз и Клара вървяхме по път, който нямаше изход. За нея. Четяхме книги, слушахме музика. Тя винаги казваше: " Доктор Мария, там дали има музика. Дано има. Иначе ще ми е много скучно". Смъртта й беше удар, който дълго чувствах с мозъка на костите си и дълго ме боля. Не знаете какво направи ЛЮБОВТА за мен тогава. Затворих се в една от залите на патологията и прекарах часове на пода. Със слушалките на главата. Да, и лекарят понякога може да изпита ужас. Ярост. Безпомощност. И да получи паник атака. Защо се скрих в патологията ли? Ами защото не можех да позволя никой да види какво ми е. Не е професионално. Емоциите на лекаря- вкъщи или в някое мазе. Повярвайте ми, в онзи ден тази така докосваща песен отнесе много от безсилието и мъката ми достатъчно далеч, за да се събера и да се изправя срещу родителите на Клара. Понякога си мисля, че може би трябва да се напише книга с емоциите на хората, които слушат Пеещите Артисти. : ) Не е възможно, разбира се, но си го мисля. Вие правите всичко различно. Смислено. Топло. Споделено. И затова няма достатъчно думи за красотата, която ни подарявате. Сигурна съм, че Ви струва усилия и работа, които не можем да си представим дори. Дано сте убеден, че си заслужава...Така има шанс да не се откажете...❤ За Наско Пенев- БЛАГОДАРЯ! Тайничко се надявах да ми кажете, наистина. 🙃 Костадин Филипов? " Дългият път на болката никой не знае колко е..." А щом музиката е на Краси Гюлмезов, значи ще е нещо изключително. КАЛИН ДОНКОВ?! Отново?! Вие сте вълшебник, господин Марковски. Поезията на този човек е такава красота. Нямам търпение да я чуя, "опакована" с характерния прекрасен глас на Наско! И съм сигурна, че Момчил е написал вълнуваща музика. :) Още веднъж, благодаря. И чакаме следващата песен...🙃🙂

Песента е много хубава дуета МАРГИ ХРАНОВА И ИСКЪРА РАДЕВА ЗА МНОГО ХУБАВА

Прекрасни както винаги, благодарности!