Тази прекрасна песен е от моето детство. Как да не ви грабне с това толкова стойностно съдържание? "Сън сънувах моя обич, мой ясен ден".... "Сън сънувах моя обич, мое сърце. Вятър как ме вдигна на ръце. Над Родопа ме понесе и със песен ме унесе..." Невероятното описание на характерната красота на българката. "Черни очи като угар небранена, устни като слънце в ранина, вежди свилени гайтани от зографи начертани....". Да не говорим за гласовите данни на двамата изпълнители. Кирил Семов с неговият плътен мъжки глас, съчетан с нежното изпълнение на Маргрет Николова. Песента и изпълнението е абсолютна класика.
Гласове- меки, омайващи в пълен синхрон. Текст - ненатрапчив, казваш много с малко думи. Музика - още тогава фолклорните мотиви са се ползвали в т.нар. естрада. Сетете се с какво може да го сравните сега.
Видяхте ли великата Паша Христова как благоговено ги гледа и припява от масата, тази песен наистина надминава нивото на естрадата като композиция и като професионално изпълнение... вълшебниците създават приказка...
Хайде, хайде може ли да престанете с политическият педерасизъм,цензури гонения и т.н.,навярно сега сте на върха на щастието с анадолския стил в булгаристанската култура....