Слънцето трепти,изгрева,над солунските изворе,над тава поле кърваво. Брат си на брата думаше: -Станувай,брате,станувай,в Солуна града да идем! -Не мога,братко,да стана,сръбски ме куршум удари от лева страна сърцето. На мойта мила кажете,че язе сам си тука останах,за църна земя ожених.
