Лучшая сборная в истории болгарского футбола.Очень красиво играли и самое главное-принесли столько счастья в дома простых болгар.Их имена никогда не будут забыты.
Вече минаха 27 години от това фантастично лято, но всеки път като гледам тези кадри настръхвам и ми избиват сълзи от радост. Само, който е преживял това лято на 1994-та знае какво значи България да едно цяло в най-трудните си и мизерни години. Нямахме много, но бяхме щастливи. Живеехме за такива моменти като тези. Запомнете - ако не сте щастливи, няма значение колко пари имате и с кого живеете❗️
Благодаря. Да, написах го от сърце. Онази седмица бях в Домениканската Република там реалноне социслизъм, защото едички отрасли се контролират от държавата. Хората в Дом. Реп. са мин. 3-4 пъти по-бедни от нас, но също са и по-щастливи.
Какви футболисти само сме имали и какви емоции ,жалко че не съм бил роден даже през тази луда 94та да изживея този исторически за България момент. Баща ми сподели как тогава са си танцували и пили ден и нощ по улиците с непознати хора било е пълна лудница , жалко че повечето се възползваха от това ,че са били добри спортисти и сега разрушават Българския футбол няма развитие просто сме като бананова република . Все пак се надявам докато съм жив да изживея подобен момент в живота си България над всичко
През 1986 година, гледайки Белгия на полуфинал в Мексико, и аз така си мечтаех, (тогава на твоите години) - да доживея да видя малката България на мястото на малката Белгия. Е, стана. Само че това с малките държави става по веднъж в историята. Втори път няма да има.
Даааам, беше еуфория, никой не е носил такава радост на народеца ни като Пеневата Чета! Беше невероятно изживяване. Пожелавам на следващите поколения същата радост, колкото и невероятно да изглежда в момента да се случи...
Няма футболна дисциплина в страната, националният ни отбор е пълен с безмозъчни хлапета, които се овличат само по парите от футбола и плеймейтките, които ще ги гонят. Никой не желае да продължи българската мечта, защото и футболистите знаят, че ние сме се примирили с нивото на нашия футбол и повече нищо не искаме да видим.
Помню этот чемпионат мира 1994 года смотрел по телику. С ностальгией вспоминаю после матчей во дворе с пацанами на мини футбольном поле собирались и делились на команды каждый себя называл каким нибудь футболистом с того чемпионата у нас были и Стоичков, Роберто Баджо, Георгий Хаджи, Рамарио, Бебето, Саленко, Рональд Куман.))) Спасибо автору за ролик. Если память не изменяет на том ЧМ Стоичков и Саленко золотые бутцы получили.
Ех, дано идните години да подобрим играта си, та да се повторят тези моменти от 1994, даже дори и да спечелим! Мачът днес: Русия/Хърватска беше супер интересен и за момент си представих, ако ние бяхме на мястото на хърватите, как щях на полудея от радост! Бог да пази майка България и всички българи по света!
Никога няма да забравя как след всяка победа на нашите футболисти се събирахме в центъра на София и празнувахме всички заедно. Благодаря ви за красивите спомени. Българи юнаци 🇧🇬
Великииии♥️♥️♥️ Беше страхотно време.Време,което не може да се върне.Всичко беше класа.. Благодарим ви,български лъвове за онова незабравимо лудо футболно лято от САЩ ‘94🙏🏻♥️♥️♥️
Great memories! Bulgaria won people's respect and love. Their run in 1994 is unforgettable, a golden page. Lots of people in Latin America remember that performance
В том ,тогда уже далёком 94-ом,мне было 15лет. И тот чемпионат мира навсегда останется в моей памяти не смотря на то что минуло уже 25 лет! И конечно же великолепная сборная Болгарии, и Христо Стоичков
Страхотно беше, бях малък но помня доста. Бихме Аржентина, Франция(бях забравил за Франция), Германия, Мексико, Гърция, паднахме от Нигерия, но това ги нахъса момчетата много. Много жалко - трябваше Италия да ги бием, още ми е малко кофти. Искам пак да сме добри.
Точно така! Не ни пуснаха. Още помня думите на тв коментатора от онзи момент: "Няма на света съдия, който да свири две дузпи срещу Италия на световно първенство". Ревах като малко дете, малейиии...
ВЕЛИКАН ! ПОКЛОН ПРЕД ХРИСТО СТОИЧКОВ !.!.! НАСКО СИРАКОВ....... И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ .....! ТОВА БЕШЕ БЬЛГАРСКИЯ ФУТБУЛ !.!.! БЕЗ ДУМИ....! ГОСПОДАРИ И ЛЕГЕНДАРНИ МОМЧЕТА !.!.! (RESPECT )
Когато футболистите показваха кои са на терена , а не във фризьорските салони и по заведенията....Иначе наистина златно поколение - толкова таланти от световна класа и то в разцвета на силите си то в един отбор...и то в нашия...ееехх кога ли пак ще го видим.
Днешно време за да станеш футболист трябва родителите ти да имат пари и връзки... повечето футболисти днешно време са мажоретки,и представа си нямат от истински футбол
Преди в България е имало футбол и такива емоции. Сега българските клубове са изпълнени с чужденци. Дори и в националния отбор.Преди е имало българска футболна магия сега няма нищо подобно нямаме добри играчи. Всичко е със времето си
"4:39 тоя как му бърка в гъза" пишат разни млади Българчета. Нека да поясня за какво става реч. "Тоя" с пръста, номер 16, се казва Илиян Киряков, а "оня" с гъза, номер 20, се казва Красимир Балъков. И двамата бяха играчи в отбора на "Етър" Велико Търново с които "Етър" стана за първи и последен път шампион на България в далечната 1991 година, в същия този отбор тогава играха и Трифон Иванов, Бончо Генчев и Цанко Цветанов, които също участваха на това световно първенство, Генчев между другото вкара една от дузпите срещу Мексико. Та от юношеският състав на "Етър" започва дружбата между Илиян "оня с пръста" Киряков и Красимир "оня с гъза" Балъков. Сега може да си представите как се е сепнал Балъков, когато в момент на най-голяма радост, затрупан от съотборниците си, някой му бръкнал в гъза и той е бил поставен пред кръстопътя - да продължа ли да се радвам, или "да разбутам тези над мен за да разбера кой се е..а с мен", от видяното се вижда че той е избрал първото. Голям зевзек е този Киряков!
a ne e li vuzmozhno Kiryakov da e imal po-seriozni interesi kum zadnika na Balukov. ne che ima neshto losho w tova da si gey - prosto e po-weroqtnoto zaklyuchenie.
Сърце,душа за България! Преди 24 години България се класира на САЩ 1994 и наистина направи много и постигна такива истински и исторически победи до такава степен,че спечелихме четвърто място ама не можахме да стигнем до финала понеже бяхме на полуфинал срещу Италия и загубихме с 1-2,а италианците отидоха на финала срещу Бразилия,но Бразилия ги би с 3-2 и стана световен шампион,а ние отидохме на 4-то място срещу Швеция,но затънахме още повече с тежка загуба от 4-0,защото Швеция от 50 години насам не е имала нито една загуба.Въпреки всичко ние спечелихме 4-то място и от тогава не сме били нито на световно нито на европейско първенство.Жалко сега,че не можахме да се класираме на Световното в Русия през 2018,но дай боже след още 4 години да се класираме на следващото първенство през 2022 ако доживеем дотогава живот и здраве!
Да,тогава нямах още 20,но само спомените остават. Сега кат гледам тези архиви си мисля как са си подавали,и елегантно са отработвали топката,с финес,не сеа кат копачи,орачи,безидейни и ялови в нападение!
Е наистина няма такъв велик момент .Нито във футболната ни нито в спортната,нито изобщо в българската история . 1 към 1. присъствахме с моя приятел Наната.Общо 4 секунди !Последни 4 секунди преди краят.Невероятно!В първият момент ние даже не разбрахме какво изобщо стана .Любо ритна топката напред .Да кажеш пас ...абе не точно.Как я пое Емо ...с коляно ли? как ? 2-3 крачки шут и ГООООООООЛ. В доброто старо време започвахме да ритаме топката след като проходихме.И правилата ни бяха ясни.Погледнахме съдията.Гол!Без никакво съмнение.Първо показаха французите .....милите като пос*ани бяха...Няма съмнение Гол!...и нададохме такъв вой ,че децата в съседната стая се събудиха и разплакаха .....и ...излязохме на терасата ни и целият град викаше а беше доста късно кажи го след 23 ч или нещо такова .Не се забравя това.Няма в историята ни толкова славен момент в който да си директно .Повече от 26 години минаха.
Аз бях на 13 години и тогава мача с Нигерия беше около 03:00 наше време. Още със загубата си викам, айде няма да стигнем до никъде. И като ги подпукахме....
Какъвто ни ''прехода'', такъв ни и футбола. Добре, че тези момчета бяха възпитани с дисциплина в едно по-добро за спорта/семейството време и повечето са не само прекрасни футболисти, играещи с любов играта, но и примерни бащи и съпрузи. Днешното време възпитава глезльовци, сребрелюбци и курвари, които сменят жените си (в таз бройка не влизат любовници) кат носни кърпи. Имаше морал и в спорта и в живота, а сега кво има - селфита и претенции да хранят едно надуто до пръсване и болно его на съвременниците им.
Головете не са индивидуални на Христо Стоичков или Лечков или Боримиров..Те са екипни..Как си подават,как стопират топката и как вкарват...Всичко е екип..ГОРДА СЪМ С ТЕЗИ БЪЛГАРИ ♥️♥️♥️♥️♥️
НЯМА ТАКИВА СЪРЦАТИ ФУТБОЛИСТИ ВЕЧЕ , САМО КАТО ВИДЯ ХРИСТО СТОИЧКОВ (3:35 ) КАК ИЗЖИВЯВА ГОЛА - БИЕ И ГИ ПСУВА И ГИ РАЗБИВА , СЪРЦЕ И ДУША ЗА ОТБОРА !!!
@@philipmario9809 Все още тръпки ме полазват и сълзи в очите когато гледам тези репортажи .Все още живея в САЩ.АМЕРИКАНЦИТЕ ПОДПИРАХА МНОГО ЯКО БЪЛГАРИЯ.ПИТАХА НИ КАК ДА СКАНДИРАТ И НИЕ ГИ УЧЕХМЕ.
България да бие Германия, Франция и Италия това не мога да го видя или да си го представя просто не знам как от върха сме на това ниво,нямал съм късмета 😢😢😢😢😢
@@SuperDecrease Да обърнеш мача срещу световния щампион Германия. Помня го мача. Изключителен футболна игра със самочувствие от нашия състав. Всички бяха звезди. Стоичков беше контузен и въпреки това се раздаде. Голът му беше виртуозен.
Има надежда да станем световни шампиони или поне да се класираме на финал или някъде там.Ние сме следващото поколение на българския футбол за това има надежда.В днешно време много деца играят футбол поне може би 11 от всички тях ще станат ИЗКЛ. добри… Като Отбора ни през 94... И за родителите които не искат да записват децата си да тренират,защото академията на отбора е много мизерна ами през 94 е било същото даже по-зле
Ще ви кажа какво се случи - отвориха границите и всички свестни и талантливи хора си отидоха. Не казвам че е лошо нещо, не искам да сме зад желязна завеса, и всеки трябва да е свободен да направи избора си. Но това е реалността. Дори когато слушате интервюта с играчите от онова време, дори и коментаторите, звучат много по интелигентни и класни. За върховните спортисти не е само тренировка, трябва визия, трябва мисъл, трябва характер, хората с тези качества ги няма вече в България.
През 94-та след всяка победа на наш те излизахме на улиците и фиестата беше до другия мач на наш'те и пак бият и пак фиеста и беше страхотноооооо!!!! Съдия ни прееба за финала,а бехме ли на финала можеше и да го спечелим... Ицо със сигурност щеше да ги накаже... Абе беше прекрасно време...🇧🇬💪
Бях на 9, още преди началото на световното си направих сам знаме което закачих на дръжка от една от ония подочистачки с колелата дето бяха много популярни по него време. После с това знаме обикалях улиците с другите деца и родителите ни, отивахме до НДК а там народ и навсякъде по улиците всички празнуваха, колите бяха окичени със знамена, всички крещяхме с пълно гърло БЪЛГАРИ ЮНАЦИ и всички бяхме като едно семейство без дори да се познаваме. Еххх незабравимо лято!
Паметен и велик момент в историята на футбола в България. Започна още от квалификациите за САЩ 94,после самото първенство и след това 94 - 95 квалификациите за Евро 96 в Англия бяха паметни мачове. Само няколко месеца след като детронирахме световните шампиони играхме в една група за квалификациите за европейското.Пред 60 хиляди на Ст. В. Левски в дъждовно време обърнахме германците от 0:2 до 3:2.Бяхме голяма футболна сила не беше плод на някаква случайност, имахме велики футболисти, нацията ни не се делеше като сега.
Жалко, че не можахме да отстраним италианците. Тогава не трябваше Пенев да държи Сираков на скамейката трябваше по рано да го пусне, защото когато Наско беше в игра винаги усилваше нашата атака!!!
Само Наско можеше с моща си да разсече отбраната на жабарите!Малдини и компания се бяха състредочили върху Стоичков и Балъков,а на Сираков му трябваха още два, три паса на свободно пространство и ставаше неудържим. Ама тиквеника Пенев откъде да се сети. Просто Наско беше недолюбван от някои фактори в отбора и извън него. Личеше си...
