Забравени сме от Бога и по-добре, казва една жена от село край Мелник, името му е любовно и въпреки крещящата тишина, в него са се настанили безвремието и разрухата, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
Селото е Любовище, до него се стига през тунел, прокопан в един от „меловете”. Оттатък него вече има едва 20-ина жители и саморазрушаващи се или състарили се като обитателите си къщи.
Излизайки от тунела блясва светлина, тъмнината остава някъде назад, но не винаги, особено когато от другата му страна следва разрухата, въпреки името Любов. /БГНЕС
1 май 2018
