Па̀зарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик. Намира се на 37 km западно от Пловдив и на 112 km югоизточно от София. Лежи на двата бряга на река Марица в западната част на Горнотракийската низина и е вторият най-важен културен и административен център в Южна Централна България. Последното преброяване на НСИ към края на 2018 г. оценява населението на града на 68 194 жители.
Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките - „да пазаруват“. Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, преселени от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, изпратени от султан Баязид II (1481 - 1512) за да пазят прохода Къз дервент (Момина клисура). Така е дошло първоначалното име на града - Татар Пазарджик. „Пазарджик“ е тюркско-персийска дума. Умалителната наставка „-джик“ показва, че градът е бил малък пазар. Същите татари под водителството на Саръхан основават селото Саранбей.
История на града
Най-ранното споменаване на Пазарджик в историческите извори се съдържа в подробния муфассал регистър на акънджиите, съставен в дните от 2 до 11 декември 1472 г. В него самият град е описан на 2 места в дефтера под имената Базар Йенидже-и Татар и Базар Татар Йенидже, и е посочен като град, спадал към нахията Филибе (Пловдив)[4] Според данните на акънджийския тефтер от 1472 г., към годината на съставянето му Пазарджик е бил изцяло мюсюлмански град, наброяващ около 105 домакинства - всичките мюсюлмански[5]
Широко е застъпена тезата, че Пазарджик е основан от татари през 1485 г. като важна станция на главния път през Балканския полуостров - Виа Милитарис, от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Моминоклисурския проход. От Пазарджик започва и водният път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът в най-западната част на Горнотракийската низина. Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена Ески джамия (тоест Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре. С основаването на Пазарджик през 1485 г. за негов управител е назначен предводителят на татарите-стражи Саръхан с титлата бей. Скоро обаче той е убит от своите хора и в 1492 г. за управител на Пазарджик и неговата област от Цариград е назначен Шиттър ага. Той и неговите потомци като полунезависими феодални семейства управляват наследствено Пазарджик до 1657 г. Оттогава до обявяването през 1840 г. на танзимата (равенството) Пазарджик и неговата кааза са управлявани от феодалното семейство на Каванозовци, а от 1840 г. до Освобождението - управителите са назначавани пряко от Цариград.
След татарите-стражи в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и други тюркски племена. Първите тюркски поселници, юруците, са преди всичко животновъди.
През 1738 г. населението на София, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.[6] През 18-и и в началото на 19 век, в северна посока се създават чисто българските махали „Кавлъккавак“ и „Сюлюккавак“. Според някои сведения, към средата на 19 век Пазарджик се състои от 33 махали - 18 турски, 12 български и 3 цигански. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. През 1865 г. населението на Пазарджик е около 25 000 хиляди, българите съставят 57% от него, а турците - 28,5%.[7] Като търговски град, Пазарджик привлича и друго население - евреи, арменци и др. През 1574 г. великият везир Ибрахим паша Дамат построява най-големия турски паметник в Пазарджик - Куршум хан, разположен на главния път в града (днес ул. „Константин Величков“). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници.
Желая Ви приятно гледане!
26 авг 2024
