ПЕЕЩИ АРТИСТИ • СИЛВИЯ • (22.04.2024) 

БЛАГОПОЖЕЛАНИЯ, БЛАГОСЛОВЕНИЯ И БЛАГОДАРНОСТ 🍃🌹🍃🌹🍃🌹🍃💝💖🌎♾️

Прекрасно!Тази песен ме усмихна!Поздравления за всички замесени!Страхотен проект!Успех!🧡💜💛💚❤

Прекрасни сте момичета! ♥️🍀♥️

Още един прекрасен проект , каквото и да се каже все ще е малко . Поклон и респект към г-н Марковски и всички работили над тази песен и този клип .

Чудесно! Прекрасно! Толкова е зареждащо с пролетно настроение и енергия! Поздравления за всички!♥️♥️♥️♥️♥️

Ех,че хубаво! Вдъхновяващо! Зареждащо начало на деня! Страхотни сте всички! Поздравления за целия екип!🌹🌹🌹🌹🌹

Благодаря, създадохме ми настроение. Моето име звучи чудесно в тази песен.

Очарователни,симпатични с лекота и усмивки ни поднасяте още един подарък за всички нас.Поздравления и благодарности за всички които участваха ❤❤❤.

Еее, толкова хубаво. Браво! Много ми харесва, когато нещо е направено професионално и си личи, че хората са вложили цялата си любов и чувства! Благодаря ВИ!

Ама, че настроение!!! Април най-после се усети!

Поздравления към избора на чудесния творчески екип, г-н Игор Марковски. Букет от забележително дамско присъствие! Поредни аплодисменти към проекта "Пеещи артисти"! До следващата изненада!❤

Нов въздух за една от най_хубавите български песни с прекрасно изпълнение и аранжимент!

Страхотен кавър! Прекрасни! ♥️♥️♥️

🎉 Честит рожден ден Братя Аргирови! Желая ви, здраве, успех, любов, късмет, радост и много сбъднати мечти. От: Слава Лопатарева❤❤

Е! Страхотен нов проект на Игор Марковски! Уникален клип! Споделям го на стената си❤❤❤❤❤❤ Страхотни изпълнения на всички участници! Респект!!!🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉

Ех, че хубаво! Както винаги! Аплодисменти за целия екип❤

Обичам ви мили приятели ще ми липсвате много повече за мен наистина съм влюбена.

Прекрасно! Толкова хубави емоции са вложили всички ❤

Всички превъзходни степени са нищожни за това великолепие! Насладата е върховна! Благодаря, че съм част от гениалните проекти на Игор Марковски!❤

Прекрасно ❤! Нямам думи!

Страхотни сте! Усмихнахте ми деня!❤

Къде се събират българите, казвате. Като човек живял дълги години навън и все така продължаващ да прелита между тук и някъде другаде, ще Ви кажа къде. Според мен. Не твърдя, че мнението ми е меродавно. Или единствено правилно. Събираме се на споменатите от Вас погребения, кръщенета, сватби и т. н. Но и в спомените си, господин Марковски. В спомените си, в мислите си всеки един от нас носи една своя си България. Която не е като никоя друга. Така мисля. Ето, аз съм живяла толкова много от живота си някъде другаде. По ред причини. Обаче никога, нито за секунда не съм изпитвала носталгия. Въобще. И понякога съжалявам за това. Понякога съжалявам, че не разбирам какво е това, което разказват хората, описващи мъката си по родната земя. За мен носталгията не е място. Носталгията е момент. Спомен. Човек. Емоция. Първите шест месеца при първото ми напускане на страната, още не бях пълнолетна даже, всяка нощ сънувах черквата Света Неделя. Всяка нощ. Беше ужасно, беше много болезнено за мен. Света Неделя е любимата ми черква. Където и да съм била по света, най са ми липсвали камбаните на Света Неделя и красивата тишина на храма. Това е носталгията за мен. Свещеникът на олтара, който издига Причастието над нас с думите: " Да поменет Господ Бог во царствие своем Освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех воинов, павших на поле брани за веру и освобождения нашего". Или покойният ни Патриарх Неофит, светла му памет, който понякога служеше в митрополитската катедрала като епископ. Въпреки че по- често правеше това в Св. Ал. Невски. Заставаше на клира с псалтите- а понякога и съвсем сам- и запяваше Иже Херувими. И Вселената спираше да се движи, докато той пее. Виждах, чувах това в сънищата си. Шест месеца. И се събуждах разплакана. Сънувах също звука, неподражаемия, неприличащ на нищо друг звук на софийските трамваи. На старите, сегашните не са толкова шумни. :) На мен ми е добре навсякъде, където близо до мен има оперен театър и стрелбище. Останалото се оправя. Но мина време, много време, докато проумея, че да ти е добре някъде и да се чувстваш на мястото си някъде са различни неща. Мина много време, докато разбера, че моето място е на моята земя. Земята, в която лежат баща ми и сина ми. Мина много време, докато проумея това. Да, милион неща тук ме вадят от релси. Всеки ден. Всеки миг. Да, убедена съм, че другаде биха ме ценили повече. Биха ме уважавали повече. Видяла съм го вече това. Виждам го всеки път, като отида в чужбина. И все пак. Все пак, няма кътче по света, което да ме вълнува така, че да избликнат сълзи в очите ми- даже да не искам!!!- само като си спомня за него. Няма кътче по света- колкото и да е красиво и впечатляващо- което да "говори" на сърцето ми така, както родната земя. И това не е патетика. Не е високопарна реч. Светът е пълен с градове, които са завинаги в сърцето ми. Но в никой от тях слънцето не грее като в Пловдив. В никой от тях короните на цъфналите кестени не са така красиви, като в родната София. В никой от тях не чувстваш с кожата си, с ритъма на кръвта си към какъв велик и древен народ принадлежиш така, както го усещаш с всяка крачка по улиците на Велико Търново. Най- сетне, в никой от тия градове не усещаш атавистично, с нещо отвъд себе си, извън себе си, какво казва свещеникът на олтара, издигнал Причастието над хората в храма- дори и да говориш езика на съответната страна. Не е същото. Не е твоят език. Не е езикът,на който прабаба ти те е научила да сричаш "Отче наш, иже е си на небесех"...Затова...мисля, че разбирам какво имате предвид като казвате, че ще ни покажете България, каквато не сме я виждали. Всеки от нас носи в сърцето си една такава България, господин Марковски. Такава, каквато никой друг не е виждал. Ние ще видим Вашата. Сигурна съм, че ще я харесаме. :) Представяте ли си. Колко много Българии. И всичките са приказни. :)

Ами, чудесни сте❤

Браво! Уникален кавър!

Супеееер!❤

Чудесно изпълнение❤

👍👏👌

Прекрасно!!!

Не знам какво да кажа, след Опасни шматки съм в приповдигнато настроение, сега ми се качи още повече

Прекрасно е

Цял ден днес- то всъщност вчера вече- я слушам тази песен. Десетина пъти. И направо не мога да повярвам КАК може да звучи песен, която НИКОГА не съм понасяла. Нищо лично към Братята. Родени "единият в Пловдив, а другият вероятно в Пазарджик". :) Нищо лично. Просто тая песен я не понасям от първото чуване. Обяснение нямам. Което е странно, защото аз ВИНАГИ знам защо НЕ харесвам нещо или някого. Все едно. И да Ви призная, господин Марковски, още като я обявихте песента и аз осъзнах, че това е нова версия на онази Силвия, много сериозно се замислих дали тоя път да не пропусна слушането. Защо не го пропуснах ли? Заради Албена Михова. Тази жена може да усмихне и статуите по Колонадата на Бернини. Та пуснах си я песента с много на ум. И...И!!! Ми отнесохте главата. Без извинение за отвратителния жаргон. Аплодисменти, ОГРОМНИ, ОГЛУШИТЕЛНИ, НЕСЕКВАЩИ аплодисменти за автора на аранжимента!!! На когото му е хрумнало тази скучновата, ужасна песничка да звучи с този брутално стилен, красив, въздействащ, невероятно готин суинг, джаз и още много прочие аранжимент- значи този човек е Богът на аранжиментите и гениалните идеи! (Вие ли сте човекът с идеята, господин Марковски? Познах ли?...:)) Пак да повторя- АПЛОДИСМЕНТИ за Георги Цветков! И благодаря на всички останали замесени, разбира се. :) Люба, Петя, Милица и Жаклин са приказни. За Албена вече казах. Очаквах и братята малко да попеят, ама...Явно са имали важен разговор с Данчо Стълбицата преди и след изпълнението на великолепните дами. :) Въпрос. Гласът зад кадър. Който казва, че "ролята на Силвия е за мен". Това е Лидия Михова, права ли съм, господин Марковски? Ако да- втора песен след дуета на Искра Радева и Маргарита Хранова, в която срещаме тази неповторима жена. Три пъти за щастие. Ами напишете й песен де...:) Със симфоничен аранжимент за Виенската филхармония! :) Благодаря, господин Марковски. Щом успяхте да ме разтопите с песен, която НЕ харесвах до тоя момент- Вие сте магьосник. Доказано. Встрани от новата прекрасна песен. Също днес, добре де, вчера чух още една песен. На Георги Христов. И видях негово интервю от преди ден, в което той каза, че се надява за 24- ти май тази песен да има клип. Тъй като Вие сте продуцентът на въпросната песен- това ли е следващото попълнение в Пеещи- те Артисти? Ако да- не знам какво да кажа. Имам особено отношение към песните, посветени на България. Те често или залитат в ненужен сантимент, или в предвидими баналности. И двете не помагат да си обичаш Родината повече. Който и да ги изпее. Но " Българийо, майчино обятие" ме порази с много докосващите си стихове. И с неземния глас на Георги Христов, разбира се. Въпреки, че само слушах- нали още няма клип- "видях" тази България, за която той пее. Със сърцето си я видях. " Как ухае полето ти, как шепне морето ти"...Ех. Красота. И, да. Не мисля, че тази песен би била така поразяваща, изпята от друг певец. Колко жалко, че господин Христов така и не прекрачи тъъъничката линия към оперната сцена. Успехът му би бил съкрушителен. С този глас и с тази аристократична осанка и артистизъм. По някакъв особен начин стиховете на тази песен ми напомниха стиховете на Михаил Белчев, изпети също неподражаемо от Веселин Маринов. "Аз знам, Българийо, че друга няма като теб". Така е. Няма. И най- добре е разбрал това Емил Димитров, написал най- великата песен за България. Нашият (не)официален химн. Колкото повече хубави песни за България, толкова по- добре. :)