Хубаво разсъждаваш, продължавай. Думата която търсиш за да изразиш точното нещо за смяна и излизане e "движение". Всичко се движи на този свят, няма застой... Самият живот е движение, аз съм аниматор и се занимавам точно с това да разбирам движението и да вдъхвам живот в неподвижни неща, за да изглеждат живи. Застоят вреди, той води до това "нищо" в което изпада човек, когато се чувства отчаян, незадоволен, неразбран, необичан, неизразил се, тъп, збъркан и тн и тн.. всичките тия чувства можем да ги обобщим с една нашенска дума "кофти"-примерно. Понякога много кофти, понякога направо ужасно кофти..и всякакви степени Тук искам да отбележа мое виждане за някои неща, които засягаш в темата. Хубавото е на артистичните хора, че когато са в някакво "кофти" състояние, могат "да изкарат емоцията от тях" и да трансформират енергията в нещо градивно- тъжна песен, поезия, лирична блус музика, танц, картина и всякакво творчетсво.... Тоест те намират начин за външна изява на нещата, които се случват в тях - и това им помага да ги преодолеят, да излезнат от "кофтито", да го преживеят и да се "движат" нататъка. Плюс това така те го виждат- това състояние, то придобива форма, вибрации и по този начин си правят нещо като самоанализа, преценява се, работи се върху емоцията. Проблемът на другите хора е че се смятат за не-артистични, нямали са изявени таланти (просто не са били достатъчно насочени от родителите им)... и точно на тях е най-трудно да се справят с емоциите в себе си и със някакви кризи. Те са определени от другите хора като "хора без талант и никаква дарба", заключени са в тази рамка- вярват на нея и самият факт че са определени така (от заобикалящата среда, най-вече семейна и родители) ги кара да нямат увереност в себе си и точно те по-честичко изпазад в "кофти" състояния, защото постоянно търсят одобрение от другите хора около тях, за да се чувстват пълноценни, или защото си мислят че те са празни отвъртре, половинчати и че някой друг им е нужен за да ги завърши. Всъщтност те търсят "себе си" и своето его в контакта с другите. Тези хора, докато не намерят "себе си" винаги търсят някой друг с който да се олицетворят, някой друг на който да се залепят, някой друг, който да им казва какво да правят, да взима решения вместо тях, и как да го правят. Ставан безотговорни за собственият си живот. Животът им изобщо не е собствен, защото те нямат его и с какво да се олицетволят, с какво да придобият образ, израз и смисъл и да представят този образ на другите- като "ето това съм аз". Малко се отплеснах, но надявам се ми схванахте виждането. Искам да кажа, като обобщение, че човек независимо дали се смята за някакъв талант или не, винаги трябва да търси и да намира някаква "форма на изява" за емоциите си, да ги представи на себе си, да ги види, да ги сподели ако иска и така се избягва "зациклянето" или излизането от едно в друго състояние. Защото ние няма как да си седим в едно състояние до безкрай.. Но това "да се оставиш на емоцията" както го споменаваш, може до някаква степен, да, но не да се взимаш на серозно, защото понякога може да е фатално, много хора изперкват, искат да се гръмнат и тн- кофти неща. Така че дори и да се оставяш на някакво състояние, не е идеята състоянието да контролира теб, а ти него, да го видиш, да го анализираш, да го изразиш и да продължиш нататъка. Защото рябва да си наясно и с пълното "Съзнание" това което изпитваш, мислиш и тн.. дали е "добро" или "лошо". И хората, когато нямат изградена представа кое е ок, и кое не е ок.. си правят експерименти със себе си, които могат да имат фатален край.. само защото са безрасъдни и преминават "границата". Ние имаме съзнание и затова съзнателно трябва да си поставим "граници", те са нещо като предпазни колани или бариери за самозащита, самоконтрол и самосъхранение на живота, независимо колко сме артистични и колко можем да се отплесваме в пространството...все пак трябва да не губим и реалистичната представа за света и за нас самите. И с други думи, обичайте себе си, самоуважавайте се за да ви уважават и вас и не се самонаранявайте заради преценката на другите за вас. Достигането на вътрешен мир и хармония, означава точно това- да сидобре със себе си, без да те интересува преценката на околните, изискванията им или очакванията им. А обидата която е получена, не е на този който я получава, а е на този който я дава- той не е израстнал по-високо духовно и е по-низш, щом я отправя. Така че, тя си е за него. Ако човек е просто в неправилна среда, сменя я, търси "неговите хора" и трябва да създава нещо положително, не да зацикля в отчаяние и самосъжаление. Успех ви желая, хубави видеа правите.
Иначе да , LSD е нещо доста отварящо. Истинското его дет обаче е при по висока доза и е малко страшно. И Егосмъртъфръца има степени и нирваната, като километража на колата. Има разделения. Аз съм карал до трета скорост до средата. За повече не съм дорасъл и егото ми също :)
