„Почти терапия… с Дора и Бела“, епизод 10. „Пътят от гнева до прошката?“
В този епизод говорим за дългия път от гнева до прошката. Колко е важно той да бъде изминат бавно и осъзнато и то целия докрай. Колко са опасни капаните „аз трябва да простя“ и „аз искам да ми се даде прошка“ и защо насила не може нито да дадем, нито да изискаме прошка. И дали в крайна сметка не прощаваме преди всичко заради себе си? Както и, че да простиш не означава оневиняване на човека или одобрение на това, което е направил той, а намиране на път към едно по-голямо разбиране на това, което се е случило, към приемане на това, което се е случило и към достигане до едно вътрешно смирение.
Обсъждаме:
👉 Защо прошката не носи арогантност, а е тиха и смирена?
👉 Защо понякога на рационално ниво ние мислим, че сме простили, но всъщност дълбоко в себе си не сме? Как това е опасно за нас самите?
👉 От друга страна защо понякога повтаряме, че никога няма да простим, но по този начин вредим на себе си?
👉 Колко е опасно да живеем само в гняв, но и защо е от изключително значение да не се пропуска, прескача или пренебрегва етапът на гнева, който е част от пътя към прошката?
👉 Защо е важно и да си дадем време да потъгуваме за това, за което сме били наранени?
👉 Как може да простим на тези, които вече са си отишли?
👉 И защо понякога е най-трудно да простим на себе си?
Ние сме Дора Прангаджийска - психолог и психотерапевт, автор на книгите „Благодаря ти, мамо. Пътят на осиновения от гнева до прошката“ и „Не за всичко са виновни родителите ни“, създател на Психотерапевтичен и обучителен център - АЛМА.
И Бела Чолакова - журналист и писател, автор на книгата „Осиновени истории“, създател на блога Достатъчно, автор в списание „Космос“.
Намерете ни тук:
www.almatherapy.bg/
doraprangadzhiyska.com/
dostatachno.com/
27 сен 2023
