Кои са саможертвените родители? Причини за избора на саможертвата? Как се отразява саможертвата върху родителите и порасналите деца? Начин за справяне!
Здравейте, г-жо Прангаджийска! Благодаря, че тъкмо в това видео се срещаме за пръв път. То идва в точния момент за мен, защото в нашето семейство отношенията между майка ми и мен, като вече пораснал син на 23 години са именно като тези описани от вас. Благодарение вас осъзнах, че ролята на саможертва се родител е избор на мама и не е нужно да се чувствам длъжен да връщам обратно енергията към нея. Помогнахте ми изключително много. Сега съм по-спокоен, че мога да работя за здравословно освобождаване от тежестта на тази иначе толкова силна връзка. Това може би е начинът ми да поемаживита си в свои ръце и да тръгна по-спокойно и смело по своя път на мечтите си. Благодаря още веднъж! С интерес ще се уча от вашите видеа и статиите в блога ви. Психотерапията и Хармонизиране то на човешките взаимоотношения са ми винаги много интересни и съм щастлив, че тъкмо сега се запознаваме. :) До скоро, С любов, Петьо
Много ме развълнува коментарът ти, Петьо! Едни такива думи, особено от млад човек осмисля всичко, което правя. Мечтай! Дерзай смело и живей СВОЯ живот, защото той е даден на теб! Прегръдки!
Благодаря Ви г-жо Прангаджийска за това видео. Ще ми е интересно да чуя вашата гледна точка какво става с тези деца когато саможертвения родител си отиде от този свят. Не съм такъв родител, но познавам такива деца с такива родители. Признавам си, че донякъде отговора за себе си го знам. Но обичам да чета психология и да търся отговорите в тази наука. Желая Ви здраве и благодаря за видеата, които снимате за нас!
Благодаря Ви и аз, Божанка за този въпрос, който отново показва мащаба на темата. Много неразкъсани връзки остават между децата и техните родители, дори когато те са пораснали и е време да тръгнат по пътя си. Една от най-мощните връзки е през саможертвата. Тогава в детето се насажда едно огромно очакване да върне всичко, което е получило. И така то хем се чувства длъжно да го направи, защото в една или друга степен децата правят това, което родителите очакват от тях, хем се гневи за това отнемане от изборите и решенията му. Така е свързано с родителя хем през любовта към него, хем през гнева. А това се двете най-мощни връзки. Понякога, дори и да се е отграничило физически, тази връзка остава несрязана дори след смъртта на родителя. Порастналото дете да живее според правилата, наложени от него и е потискано от невидимата тежка фигура на родителя. Може да повтори живота му, симптомите му, както и да го последва в смъртта. Много често порастналите деца на саможертвени родители дори не се наемат да променят живота си, защото като че ли са свикнали на една придобита безпомощност. Тъжно!
Благодаря Ви за отговора! Това което и аз съм си давала като отговор бе подтвърдено от вашите думи. Наистина е ТЪЖНО! Отново Ви желая здраве и благодаря за видеата, които снимате. Гледам ги с интерес и винаги научавам нещо ново за себе си. Усминхат юнски ден ! :)
Мисля, че казусът с родителството има връзка с нашата история, когато семейството е било не само връзка между двама души с цел раждане и отглеждане на деца, но и крупна родова общност, съвместно осигуряваща прехраната и средствата за живот. Това уважвние към бащата/ дядото, като собственик на земята/ имотите, и осигурител на издръжката на цялата фамилия, смятам че е познато на повечето хора от по- старото поколение. Оттам идва и силната зависимост, и подчиненост, стигаща до „свръх- опекунство”, и болезнена привързаност на децата, или на родителите (най-често - майките) към децата, които се страхуват, по един или друг начин, дали ще могат „да осигурят всичко” на отрочето си. И да не го изпуснат „от правия път”.
Абсолютно съм съгласна! Затова и смятам, че това е един от най-противоречивите типове родителство. Така, както и при другите, цялата динамика е предопределена от любовта на родителя, от желанието му да "осигури всичко" на детето си. Тук обаче стои и очакването детето да върне това, което му е дадено. Благодаря Ви за коментара!
Здравейте г-жо Прангаджийска, Какво мислите за самотното родителство? И най вече когато майката се посвети малко или много на детето си, но НЕ го натоварва с очаквания, напр вечно да остане с нея и т. н. Когато съзнава последиците от саможертвата (защото и тя е израснала с един родител), но не иска да ги прехвърля на детето си. Когато тази жена е на възраст 35-40 г. и иска да има дете, защото биологичния часовник тече, но партньорът е леко насилник, а друг няма и е решила да върви по пътя на самотното родителство, това добре ли е за нея, както и за детето? Може ли като самотен родител да бъде пълноценна и щастлива майка и да отгледа щастливо дете? Благодаря ви. Може да ми отговорите и на мейл: radi.miteva@gmail.com
Да, сложно е!!Но ето житейски казус.осиновителката казва в прав текст на осиновената си дъщеря - "За това съм взела и отгледала, за да ме гледаш и ти на стари години!!"Без да усетиш, от благодарност започваш да отглеждаш възрастния самотен родител и да се лишаваш от социални контакти, понеже той иска внимание и всекидневна грижа.Така се сблъскват етиката и морала, желанието да се отблагодариш и да осигуриш достойни старини на този, който някога се е погрижил за теб.Кое е правилното, вярното в такава ситуация?
За съжаление, Юле тази реплика от родители, осиновили деца се срещаше. Чувам я и сега понякога от осиновени хора, които ми разказват за семействата си. Много е задължаващо едно такова послание. Затова и казвам колко е голяма отговорността на родителя. Не! Осиновеното дете не е взето и отгледано, за да гледа то родителите си. Не казвам да не се грижи, когато родителите са болни или немощни. Но понякога отдава живота си за родителя. Зачерква себе си, идентичността си, адекватното присъствие в своето бъдещо семейство. Детето има една единствена роля в първичното семейство и това е ролята на дете. Всяко едно влизане в ролята на родител, на партньор, на човек, който е взет да се грижи за родителя е нездраво. При осиновените хора е преувеличена благодарността и признателността. Силата на моралните принципи, според които то е длъжно да се отблагодари го карат нерядко да не може да тръгне по пътя си . И това е огромен вътрешен конфликт, който може да опустоши цял един живот. Ще говоря за осиновяванеето в предстоящо специално видео.
