Текст: Пеньо Пенев
Музика: Светла Пенева
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крие удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крие удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.
5 дек 2011
