Поради големината на текста ПРЕПРАТКА ТУК:paste2.org/C0x...
Античен и късноантичен укрепен град Нове/Novae се намира на 4.13 km източно по права линия от центъра на град Свищов. През 45 г. на това място възниква лагер, в който е настанен VIII-ми Августов легион, който идва от Панония. Той е трябвало да пази не много високия десен дунавски бряг и най- вече удобната за форсиране долина на малката рекичка Дермен дере. Точно тук през 250 г. готите форсират река Дунав.
През 69 г. VIII-ми Августов легион напуска Мизия и на негово място тук е настанен I-ви Италийски легион.
Тук е построен лагер Нове, който е заемал площ от 177 дка. Първоначално крепостната стена била изградена от дървена палисада върху вал, висок 2.5-2.6 m. Пред него е имало ров с размери 4.5 m широчина и 1.8 m дълбочина. По- късно в края на столетието, градът вече имал каменна защитна стена с вътрешни кули и вътрешни стълби към платформата горе. В края на III век било изградено и източното разширение, обхващащо площ от 100 дка.
Нове е имал големината на “Улпия Ескус”. В края на III и началото на IV век военният лагер постепенно се разраства и се превръща в крепостен град със смесено военно и цивилно население. Тогава се построяват външните U-образни кули.
По време на дългата си история градът е посещаван от някои от най- известните римски императори: Траян (98-117 г.), Адриян (117-138 г.), Каракала (198-217 г.). Има предположения, че император Максимин Трак (235-238 г.) е роден в Нове. След Миланския едикт на император Константин християнството става пълноправна религия в Римската империя. Този момент се отразява в изоставянето на старите езически храмове и създаването на нови култови сгради - църкви и базилики.
Нове е епископски град през V-VI век. Могат да се видят сгради, свидетелстващи за масови покръствания на готите- първите християнизирани германски племена.
В продължение на десетилетия градът е център на готските федерати в римската империя. Като основен граничен пункт на империята на североизток, Нове е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по- късно Византия. Първите готски нашествия в Мизия са от първата половина на III век. В 250-251 г. готският вожд Книва нахлува в балканските провинции, превзема столицата на провинция Тракия “Филипополис” и разбива войските на Деций, който става първият убит в сражение римски император.
По време на същия поход въпреки обсадата на Нове от войските на Книва, крепостта успешно се защитава и не пада в ръцете на готите. През следващите десетилетия следват още няколко готски нашествия в Мизия. В 376 г. те получават статут на федерати и се заселват в границите на Римската империя с разрешението на император Валент. Същите тези федерати организират нееднократно бунтове, като за дълъг период от време стават пълновластни господари в провинциите Мизия, Тракия, Хемимонт и Македония.
Най- успешният водач на подобни бунтове е Аларих I, издигнат от тракийските готи ....
Вулфила е мисионер и покръства не само готи, но и други жители на местните територии, участва в няколко вселенски църковни събора и е един от видните поддръжници на арианството. Мизийските готи са първите покръстени представители на германски племена и създават почвата за християнизация и на други германски племена - гепиди, вандали, руги.
Остготите се появяват на територията на Римската империя през V век, когато под натиска на хуните преминават през река Дунав.
В продължение на около век център на новата готскоиталийска държава е Равена- най-разкошното и бляскаво кралство на готите. На Теодорих историята дължи легендарната Библия на Вулфила, безценен паметник на готската писменост- най-старата немска азбука и на християнизацията на немските племена. Библията на Вулфила (Codex Argenteus), съхранявана днес в Упсала (Швеция), е копие на превода на готския епископ от времето на готското кралство в Равена и е образец на народната реч на готите, претворена върху пурпурни страници със златни и сребърни букви.
Величието на готския владетел се засвидетелства от факта, че Теодорих е прототип на Дитрих фон Берн в старогерманския епос “Песента на нибелунгите”. Дитрих е един от найсмелите рицари в сагата, заедно с Hildebrand, Waltharius (Walter), Gunther и Hagen.
Местоположение
Надморска височина: 50 m GPS координати: 43°36’49” С.Ш. и 25°23’31” И.Д.
Текст цитат:www.bulgarianc...
Author's channel:
/ @laryykruchev1576
/ @laryykruchev1576
Telegram channel:t.me/+A1fjUajC...
rtmps://dc4-1.rtmp.t.me/s/
t.me/laryy555
/ bulgariancastles
www.bulgarianc...
4 окт 2024
