Георги, благодаря ти! Винаги много качествени участници, което те прави и теб изключително качествен.Това, което Елица обясни, за качеството/ та , в което/които се оглеждаме и то намира израз в нас, би могло и да се каже по друг начин. Когато, човек се фокусира в нещо, то и енергията започва да се излива в същата посока. Затова, когато не одобряваме дадено нещо е добре да не се фокусираме в него, а в това което смятаме, че е добро за нас. Може да е антипод на това, което не одобряваме, може и да не е. Правилният избор е нещо,в което бихме искали да се развием. Благодаря още веднъж.
Съгласна съм, че водещият е супер. Гледам много подкастове, той ми е в топ три на водещите. Не е натралчив, изслушва, намесва се уместно, задвва супер адекватни въпроси, следи много добре разговора, винаги е добре подготвен.
Този епизод ми идва точно на време (не ги слушам подред), точно тази тема за семейството ме вълнува най-много! Бързам да коментирам преди края, защото искам да изкажа благодност за работата ти Георги :) Помага ми много!
@@authcast темата с рязкото осъзнаване на някакви неосъществени детски емоционални нужди (а.к.а. травми) и как това да се комуникира с родителите ни след като сме пораснали? Как да споделим и получим подкрепа, като в замяна получаваме противопоставяне, оправдаване и дори обвинение в неблагодарност?
Добре, това са само теоретични знания, но в живия живот стават други ситуации! Почти всеки от нас е живял в дисфункционално семейство. Израснали са цели поколения без присъствие на родители, оставени на баби, лели и дядовци, без емоционална и физическа връзка с родители. Много жени са свикнали да се оправят в живота сами, много мъже са станали емоционално слаби и меки, заради свръх близост с майките си, други пък и жени и мъже в зряла възраст не могат да бъдат самостоятелни. Значи ли това, че всички сме за терапия и семейна констелация( ако го изписва м правилно), или пък всички ли сме за родова терапия?
