За всичко, Господи, благодаря: за вечерите кротки и чудесни, за пурпурната утринна зора, за тихий плач ,за хубавите песни! Премъдрост крият всичките неща. Чрез Твоя промисъл расте душата. Денят е драг. Но трябва и ноща! Без мрака кой ценил би светлината? В страданията, що изпращаш Ти, растат крилете ми за бъдещ полет. Без зимата, която ни гнети, кой би почувствал Твойта дивна пролет? Непостижимий! Работи над мен с ръка, която сваля и въздига! О,дай ми да съм верен и смирен! Аз знам, че ме обичаш. Туй ми стига!
