С ​⁠ 

Не съм прочела книгата,тъй като все още я нямам,но определено няма да я подмина.Изгледах и ревюто на Мими.Та,не мога да осъдя майката на изчезналото момиче.Някои хора,навярно биха я осъдили ,но...Много е лесно да се каже: имаш три деца още ,не се отказвай заради тях и както и ти каза,дори и да живее и заради изгубеното си детенце,но това е много лесно да се каже отстрани.Да,загубиш дете е ужасно (и някои хора не успяват да се възстановят от тази загуба никога),какво остава,ако си е нейната ситуация и реално не знаеш жива ли е мъртва ли е,къде е,какво се случва с нея.На нея навярно и минават различни мрачни сценарии в главата и дори може би ще има момент,където да си помисли ,че е по-добре да е починала(и да се мрази от което),а не да е някъде и да минава през всякакви ужасии,които за жалост не малко хора/деца минават в подобна обстановка.Във всеки случай ,тя се чувства ,че се е провалила като майка(тя се дави във всичката тази вина,омраза и гняв към себе си,съжаление и е просто неспособна да продължи напред заради другите си деца),както каза ,тя може би мисли ,че за тях ще бъде по-добре без нея,защото тя би се провалила и с тях(поне навярно тя така си мисли),или дори ,че навярно няма право да има шанса да бъде с тях,заради изгубеното си дете.Тя знае,че все пак имат бабата и дори без нея ,имат шанс да оцелеят,дори може би по-голям,заради нейната неспособност да функционира като хората.Всеки иска да мисли,че в критична ситуация,би запазил присъствие на духа си,че би бил силен ,мотивиран и т.н,ама реалността е малко по-различна.Всеки човек има своята точка на пречупване и в даден момент стига до нея и като се стигне до това,не знаеш ,какво ще последва,дали ще успееш да се съвземеш някак си или напълно ще се загубиш и изключиш от света.Наистина нямам търпение да прочета книгата,имам чувството ,че ще ме хвърли в бездната.П.С Надявам се,това съвместно четене да не е просто щастливо съвпадение ,а да се превърне в практика.

Оххх и сега да я чета ли? Объркана съм 😢