Така е няма нищо случайно даже и това интервю случайно много ми харесва да позная Годжи като чичо Гошо, Съгласен съм с неговото мислене затова живея от 15 години в Испания ,сина ми е учител по музика и съпругата ми също. Живота в България ни принуди... Поздрави🎻
Намръщени лица... Прав си Годжи... От много малка забелязвам ,как хората вървят по улиците без усмивки... Крачейки към работа в чернобели дрехи... Сякаш няма цвят, не само в облеклото ни... Но и в сърцата ни...😔🙂
Убиха образованието защото прост народ по-лесно се управлява. Ако имаше възпитание, култура, дусциплина още в училище то не само футболен отбор щяхме да имаме ами и държавата щеше да изглежда по друг начин. Проучване от канала на дискавъри показва, че хората са най-щастливи когато живеят задружно а Българите се научиха вече да живеят по отделно и затова и след 100 години нещата в България ще са зле. По принцип трябва много малко за да се получи всичко както трябва, но едва ли ще стане.
Специално за оптимизма на американците в САЩ - според мен всичко се дължи на религията (вярата на хората в промяната като носител на по-добро). В САЩ са предимно протестанти - това е най-новата религия. По-стара от нея е католицизма, разпространен по-голямата част от Европа - стара и корумпирана вече религия. Затова и в католическа Европа оптимизма (усмихнатите хора) са също малко, отлива от нея напоследък е голям. Православието се бори за титлата "най-стара християнска религия“. Според мен титлата трябва да е "най-закостенялата християнска религия“. Тя отдавна не учи хората на свобода на духа и лично извисяване, а напротив - прави ги примирени и смирени, т.е. - нещастни! В българския вариант всъщност БПЦ почти отсъства от обществения живот или когато се намеся то е да всеят още по-големи противоречия в и без това обърканото ни общество - обикновено с користни политически цели.
Извинете ме, г-н Милчев, но не можете да правите обобщения от едно кратко гостуване в един град на САЩ. В Сан Диего хората работят на няколко места, за да могат да преживяват горе-долу. Единствено по-добре се чувстваме ние, по-възрастните хора, защото ни дават някакви средства, за да преживеем последните си години що годе спокойно. Вярно е, че всички питат "как сте? Имате ли нужда от помощ?" и ти се усмихват, но дори не чакат да им отговориш. Толкова много са тези с фереджетата, че вече се чудя къде се намирам. Ако българската ми пенсия не беше минималната, нямаше и да помисля да се заселя в САЩ и дори да стана гражданка, за да имам правото на социалната пенсия и всички придружаващи я допълнителни помощи. Не мога да спестя пари за самолетни билети до София, но дори и да имах тази възможност, няма при кого да отседна, тъй като болшинството от близките и познатите ми са в други държави или вече се преселиха на "по-доброто" място. Радвам се, че успявам да плащам месечните си интернет такси, за да гледам онлайн безплатни български телевизионни програми и скоро чух една българка да казва, че всъщност ние живеем с Интернет. Тя се опита да се пошегува, но това е самата истина. God bless you!
За съжаление сме се докарали до положение, в което болшинството от българите сме се превърнали в същински хъшове - независимо дали живеем извън страната или в България. И не мога да преценя кое е по-лошото - да си изгнаник в чужбина или немил-недраг в собствената си държава.
