Васил Левски - Даниел Цочев участват още: Стоян Алексиев, Владимир Пенев, Васил Михайлов, Николай Урумов, Доротея Тончева, Валентин Танев и др. сценарий: Стефан Цанев режисьор: Димитър Шарков
Binko Binev филмът на Максим Генчев не е за всяка проста глава. Там само от метафори може да се разбере времето тогава и днес. Рецитал и заря, това ви е представата за Левски.
Защо тази уникална пиеса не се коментира и популяризира в медиите,така както скандалния филм"Дякон Левски"???? Дали народ ,който ,"обича да гледа сеир"не си заслужава съдбата ???? " Народе???"
Всеки актьор си има своето обаяние, но Илия Караиванов ми е любимият в ролята на Левски. В него има мъжественост, непринуденост, красота, каквито е имало и у Левски, съгласно образа, изграден в съзнанието ми. Четох даже, че и кръвно е от рода на Апостола. Не е важно, че е по-тъмно рус. От другите актьори, играли Левски, никой не ми се доближава до идеята за него.
Даниел Цочев е добър актьор и т.н., но Илия Караиванов е моят Левски. Илия Добрев и Веселин Плачков също си имат своя талант и харизма, но са още по-далеч от идеята ми за Апостола, отколкото Даниел Цочев.
+Daniel Tsochev Респект, Дани! Прекрасен актьор, с един от най-прекрасните гласове! Помня те още като студент във ВИТИЗ. Имахте една , не особено добра постановка със Зоя Огнянова... Помниш ли я ? Май беше някакъв античен сценарий... Постановка на Енчо Халачев...
Хареса ми пиесата. Ако не друго, то поне ни кара да се опитаме да почувстваме онази епоха със смесица от идеи, борба, предателство, героизъм.... и преклонение пред делото на Апостола ! 🤍💚❤
Играл съм,в пиесата на Стефан Цанев ,,От много любов", гл.роля Петьо,но сега изпитвам разочарование,по лошо от това при филма ! ,,Джингиби"и от Стефан Цанев поне можеше да се скриеш................
Владо пенев Даниел цочев Ники урумов Валентин танев Ани пападопуло . И само ако Венцислав Велинов (барабаниста) играеше оште по уникален филм щеше да бъде Венци барабаниста от Варна Велик е Венци барабаниста .легенда .браво страхотни актеори.
Пиесата е отлична не като новото недоразумение боравещо пракалено с турски език и заиграващо с някой опасни моменти от историята.Тази пиеса е добра именно,защото не е продукт на сегашният преход,а в духът на старите патриотични постановки.
Патриотизма е пристрастност това няма работа в историята. В киното или на сцената има работа ама ако се прекали ще се превърне в пропаганда което е лошо, Йорданке, лошо е!
КОЛКО СИ НИ НУЖЕН ДНЕС, Д Я К О Н Е !!!! От писмото на Левски до Филип Тотю в Одеса, 1 март 1871г. ............................................. Приятелю и брате Филипе, ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Тряба да се мисли зряло, да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, тряба да зимаме опити, па и да се съветуваме един други и да се слушаме; да избегваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме на себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Секи каквото заслужи, то не му се изгубва: било каквото - добро или зло. Особито ний, които до смърт сме се решили и после освобождението ни да служим на отечеството, не трябват ни таквиз глупости. Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение е така най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности в сичко, нито катадневното ми преследвание от полицията от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изродици български. Нито пък казвам, че от края на работата ни досега съм бил способен при таквиз страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово. Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго, нека по-долна. Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму. Сякак се случва, на всичко тряба да бъдем осторожни умно. Има много по-умни, но страшливи. С такива се постъпва другояче. Такива тряба да бъдат около нас, да се съветуваме от тях, пък ний да извършваме. Тогава заслугата ни е равна, защото и тий без нас не можат, па и ний без тях. Това, братя, трябва да ни бъде сякогаж на умът, та да подаваме пример. Ний ако бъдем таквиз, тогава никой не ще смее да възгордее себе си, за да се раждат вражди между ни, от каквито е пропадало отечеството ни. Имаме хиляди примери. Щял да дойде някой си по някакво вишегласие право или криво да ми земе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Там нека съди народа, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо. Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали ми е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра. Братко, това тряба на секи работник български: да даваме таквоз предначертание; и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа! И начесто тряба да се съветоваме ний, дейците, щом спазим един другиму погрешките си, защото секи бърка, па немой да се съземе. На драго сърце тряба да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. Приемете братското ни поздравление и целувам ви искрено. Да бъдем докрай в единомислие. С вас единоборний В. Лъвский 1871 март 1, из Българско, из еди-де си ---
М О Л И Т В А ЗА П Р О Ш К А Д Я К О Н Е, Отгоре гледаш ли, Дяконе? Хубавко ни погледай! Всичките, дето ни виждаш, що сме се тука събрале, все сме адам-акъллии, с дипломи и то големи, като ханджийски порти. Сумати свят сме изръчкали, с кого ли не преговаряхме, какви ли не партии правихме и в що коалиции влизахме!... Държавата, дето мечтахте и толкова кърви проляхте, вече е на затриване... Глухи да бяхме, Дяконе, все някой щеше да чуе, думите от отвъдното....., за да свети най-бляскаво едничка държава Българска, най-първата в цяла Европа... Едничка България, Дяконе, най-първата в цяла Европа, най-първом ще се затрие... Тука дошли сме, Дяконе, прошка от тебе да молим ... Ще ни простиш ли ти, Дяконе, дето на всеки казваше: Просто да ти остане, а нищо за себе си, Дяконе, нивга ти не притури... Малки сме били, Дяконе, малки-и-и, след тебе да ходим, дребни крачки да влачим, а чергата ... къмто себе си... Малки сме били, Дяконе, но на големи чинове...! Кой на кого ще отстъпи? Умен бил! Като е умен, нека такъв си остане! Пашата обича смелите! А смелите - ще те смелят те: последната риза ще вземат... Малко ли нещо помляха из цялата Земя Българска ... Чуваме... казваш, Дяконе: ... захващало се е... правило..., тряба да зимаме опити... Дали да опитаме, Дяконе? Дали..., за последно? Ако ли пак се издъним, мътните да ни помъкнат ... Как ли тогава, Дяконе, ще се при тебе да явим ???... Как ли ще ни приеме... земята, Дяконе, българска ...? Дали прошка да молимe или гората да хващаме, когато сите сме свои...? ДЯКОНЕ-E-E-E ????? 28.01.2006г. гр. Русе.
Абе, тикво зелена ! Ти искаш да гледа като Ахил от "Троя", когато слънцето му блестеше в очите ли ? Това е човек, който прекарва последната си нощ между живите ? Ти как би гледал при тази мисъл ?
www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/potomcite-na-geroite-razkazvat-sreshta-s-zhanina-hristova-naslednica-na-levski.html - ето видео, но което Жанина Христова говори за Васил Левски
