Стихове: Върбан Димитров
В нас има толкова много любов,
разхвърляна с подла небрежност ...
Трофеи и плячка в приказен лов
и жертви удавени в нежност.
И има толкова много, че в мен,
събужда се нещо първично ...
Фурия скандална, ген подарен,
магия, вълшебство митично!
Виждам я в хора, птици и звуци,
в топлия бриз на юнския мрак ...
По въздуха скита, по селски каруци,
по море, по шосета ... на влак!
Тя извира от извор незнаен
и понякога идва на кон ...
Дъхът й е чудо, порив омаен
и от сърцето промъкнал се стон.
Да, има толкова много любов,
но само за тези дочули,
че в душите, вместо рицарски ров,
строят се мостове и кули ...
12 фев 2020
